МВР купува 681 нови патрулки с пари от глоби
Фондът за пътна безопасност финансира коли, не рискови отсечки
МВР насочва значителна част от парите от пътни глоби към обновяване на автопарка си, вместо към обезопасяване на опасни участъци. През януари 2026 г. министерството подписва договор за 681 нови автомобила за близо 33,44 млн. евро от Фонда за безопасност на движението (ФБД) — на фона на временно спрени възлагания за работи по рискови отсечки заради смяна на кабинет и липса на приет бюджет.
Към 31 май наличността на ФБД достига 261,64 млн. евро, по данни на вътрешния министър Иван Демерджиев. Това има пряко значение за пътната безопасност, защото фондът е създаден именно да намалява риска на пътя, а начинът на разходване определя дали глобите работят за по-безопасна инфраструктура или за ведомствени нужди.
Следва ключовият контраст: за периода 1 януари 2021 – 30 юни 2025 г. за автомобили и специализирани превозни средства са отишли четири от всеки десет похарчени лева от ФБД, докато разходите за превенция остават под 40 хил. евро за четири години и половина — ограничени до два информационни клипа и 40 хил. светлоотразителни гривни за деца за учебната 2025/2026.
Натиск за отчетност и повече пари за опасни участъци
На Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия Българската асоциация на пострадалите при катастрофи настоява за отчетност при разходването на средствата от фонда и за насочване на част от тях към обезопасяване на рискови пътни участъци.
От 1 януари до 14 ноември „войната по пътищата“ в България взема 442 жертви — с 56 повече спрямо същия период на 2025 г. В деня за възпоменание става известна възрастта на последните трима загинали на пътя Добрич–Балчик — 14, 18 и 20 години. Междувременно жертвите на тежка верижна катастрофа нарастват на 13, след като двама умират в болница.
В началото на годината Институтът за пътна безопасност поиска мораториум върху покупката на автомобили със средства от фонда „до извършване на пълен функционален анализ на съществуващия автопарк и неговата ефективност“.
Кой решава къде отиват парите от глобите
МВР събира глобите и решава за какво да се използват средствата от тях. От 7 май 2026 г. Законът за движението по пътищата предвижда половината от събраните глоби за нарушения, заснети с общински камери, да постъпват в бюджета на общината, която притежава камерите, като тези средства могат да се харчат само за пътна безопасност.
Предложенията за финансиране от ФБД се разглеждат от съвет, съставен изцяло от служители на МВР, а годишният план се одобрява от вътрешния министър. За четири години и половина съставът на съвета е променян с 14 заповеди, а председателят е сменян пет пъти.
През същия период Сметната палата установява, че съветът нито веднъж не е класирал предложенията по утвърдените критерии.
Ниско изпълнение на планираните дейности и доминация на разходите за коли
Към 30 юни 2025 г. са били изпълнени едва 21% от дейностите, одобрени за финансиране по плана на фонда за 2024 г. За около половината от планираните дейности през 2022–2024 г. МВР не е успяло да обяви обществена поръчка в годината, за която са били предвидени.
През 2024 г. фондът все пак плаща 72,8 млн. лв. (37,22 млн. евро). Повече от половината — 40,5 млн. лв. (20,71 млн. евро) — отиват за патрулни коли. В одитната разбивка няма отделен ред за обезопасяване на рискови отсечки.
Искания за публичност и участие на неправителствения сектор
Асоциацията на пострадалите при катастрофи настоява част от средствата от глобите да се насочат към обезопасяване на над 100 рискови участъка и да има публичен отчет за разходите. Институтът за пътна безопасност настоява и за представители на неправителствения сектор в съвета на фонда — със съвещателен глас и достъп до документацията.
На 15 ноември Институтът поиска вицепрезидентката Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност заради жертвите на пътя. Същия ден председателят на Института Богдан Милчев призова пред БНР премиера Румен Радев да посочи кой в правителството ще носи отговорност за пътната безопасност.
На 3 юли вътрешният министър Иван Демерджиев заявява в парламента, че е сменил състава на съвета и е прекратил нормите за броя на актовете, електронните фишове и наказателните постановления, като подчертава, че „няма такива изисквания“ към служителите. Той обещава и мерки за обезопасяване на рискови участъци съвместно със стопаните на пътя, като остава въпросът по кои отсечки вече е свършена работа с пари от глоби и колко е платено за всяка.
По bTV министърът на транспорта Георги Пеев обяснява как би работила система за анализ на риска от септемврийския план на кабинета: изкуствен интелект ще анализира данните от камерите и ще предупреждава полицията в реално време при опасно шофиране. Това е една от общо 31 мерки за пътна безопасност. За рисковите отсечки планът предвижда до края на март 2027 г. да бъдат приети стандарти за определяне на „черните точки“.
Фондът като „втори бюджет“ и спорът за приоритетите
Фондът, който се пълни от глоби, е сред източниците на финансиране, но не е посочено кои опасни отсечки ще бъдат обезопасени с тези пари и кога. По начина, по който се управлява, фондът функционира като „втори бюджет“: от глобите МВР плаща за автомобили, ремонти на свои сгради, униформи, офис оборудване и консумативи, както и разходи за хотели и храна около семинари и конкурса „Пътен полицай на годината“.
Според Сметната палата тези ведомствени разходи е трябвало да се покрият от бюджета на МВР, който обаче отива основно за заплати. На този фон остава ключовият обществен интерес — да има публична информация колко средства от ФБД са платени за опасни отсечки и какъв резултат е постигнат.
