МТС и МВР внасят план за „умен“ контрол на пътя

Единна система и нова агенция целят по-малко жертви

България остава сред държавите с най-висока смъртност на пътя в ЕС, а МТС и МВР внесоха в Министерски съвет план за действия с технически, организационни и нормативни мерки за ограничаване на тежките катастрофи. Залогът е директен: по-бърза превенция и реален контрол чрез технологии, вместо разпокъсани проверки и закъсняла реакция.

Окончателните данни на Европейската комисия за 2025 г. показват 71 загинали на пътя на 1 милион жители в България, спрямо 68 на милион в Румъния. За първата половина на годината тежките ПТП-та у нас са над 3000, с 219 жертви и над 3700 ранени, като загиналите са се увеличили с 17% на годишна база по данни на МВР.

Контекстът е ключов: в момента контролът и данните са разпределени между различни структури и министерства, с дублиране на функции и недостиг на ресурс там, където е най-нужно. Планът цели да промени модела — чрез централизация на данните, автоматизирано откриване на нарушения и по-точно насочване на патрулите.

Четири етапа към Единна национална система

Предложеният модел стъпва върху бъдещо изграждане на Единна национална система с 4 взаимосвързани технологични етапа:

• Етап 1: Тол терминали (събиране на данни) – регистриране на преминавания и първични данни от електронната винетка и тол системата чрез контролни рамки.
• Етап 2: Сензорна мрежа за наблюдение на трафика – следене в реално време на трафика, време за пътуване, потоци и състояние на пътната мрежа чрез камери, датчици и ИТС инфраструктура.
  • Предвидена е технология, вградена в пътя, която да „сканира“ рисковете.
  • По републиканските пътища се планират сензори, които да измерват автоматично налягане, геометрия и износване на грайфера на гумите на тежкотоварни камиони в движение.
  • Чрез антени е заложено дистанционно безжично четене на електронните тахографи и сателитните GNSS данни на камиони при преминаване през рамките с пълна скорост.
• **Етап 3: Централна система („Дигитално ядро“) ** – централен софтуерен хъб за съпоставяне за части от секундата на постъпващите данни с над 5 държавни регистъра: МВР, ИА „Автомобилна администрация“ (ИААА/ДАИ), тол базата, Агенция „Митници“ и масивите за застраховка „Гражданска отговорност“.
• Етап 4: Национален оперативен център – оперативно управление, вземане на решения, автоматизирано разпознаване на заплахи и подкрепа при инциденти 24/7.

Какво променя реформата: по-малко разпиляване, повече отговорност

Целта е реформата да се случи в три основни посоки:

1. Управлението на тол системата, камерите и събирането на данни да се обедини в Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“ (ИААТО) към МТС — Министерски съвет вече е взел решение за създаването ѝ.

2. Целият физически контрол на пътя да премине изцяло към МВР, така че проверките на терен да са в една структура.

3. Да се изградят центрове за безопасно управление със специализирани площадки, тъй като в момента България няма нито един.

„Изпреварващ ефект“: контрол в реално време, а не седмици по-късно

МТС аргументира, че ИААТО не е замислена като разрастване на администрацията, а като кадрова и организационна адаптация с фокус върху технологии. Идеята е управлението на трафика да се прави чрез дигитални системи, а не чрез разпокъсани действия на отделни звена.

В момента има разпределени функции: тол структурата в АПИ подава сигнали и събира такси от превозни средства над 3,5 тона; ИААА/ДАИ разполага с ограничен ресурс за измерване; в АПИ има и дирекция с проверки за претоварване. Само по темата „мерене“ работят 3 отделни структури.

Критичен проблем е и капацитетът: „Автомобилна администрация“ работи с около 125 служители в страната, при интензивен тежкотоварен трафик — през ГКПП „Капитан Андреево“ дневно преминават по 1000 камиона в двете посоки.

Планът предвижда при засичане на нарушение „Дигиталното ядро“ да генерира неизтриваем Електронен доказателствен запис (ЕДЗ) и да изпраща таргетирана аларма и информация към мобилните таблети на патрулите на МВР. Целта е патрулите да спират конкретния нарушител навреме и да прекъсват опасно поведение на място.

Наред със скоростта, е посочен фокус и върху други опасни нарушения като изпреварване отдясно, притискане на други водачи, хвърляне на предмети от автомобили, както и движение на претоварени камиони.

Съкращения при нискоквалифициран персонал и пренасочване на ресурс

Заложена е редукция на числеността на бившето тол управление чрез съкращаване на нискоквалифициран персонал, като ИААТО се планира като компактна високотехнологична структура с IT специалисти и ГИС анализатори.

Ресурсът в ДАИ не се предвижда да се съкращава, а да се концентрира върху проверки на фирми превозвачи (включително преглед на данни 1 година назад за графици на шофьори и технически прегледи), както и контрол върху ГТП пунктове, автошколи и данни за градския транспорт.

Освободените ресурси се пренасочват: 400 позиции към МВР за реален контрол на пътя и 150 към Агенция „Митници“ за мерки, свързани с Шенген.

ДАБДП (Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“) се планира да се трансформира от координационно звено в единна точка за управление — с мултифакторен риск-анализ, мониторинг на изпълнението и коригиращи мерки при негативни тенденции.

Полигони за нови водачи и нов модел за контролни точки

Планът включва изграждане на поне 6 центъра за обучение на нови водачи (до 2 години от придобиване на книжка) за категории A и B. Предвидено е при получаване на книжка новите водачи да разполагат с 2/3 от контролните точки, а останалата 1/3 да се добавя след 24 месеца без сериозни нарушения.

Всеки нов водач ще има законово задължение за допълнително еднодневно обучение на сертифициран полигон в групи до 10 души: теоретичен модул (2 учебни часа), практически (6 учебни часа) и групова психологическа дискусия (2 учебни часа). Обучението трябва да се премине в срок от 3 до 24 месеца след вземане на книжка за категории B/B1 и от 6 до 12 месеца за категория A.

Ако курсът не бъде преминат до 24 месеца, свидетелството не се подновява от МВР, с възможност срокът да се удължи с до 6 месеца при уважителни причини. След това правоспособността се губи окончателно и се преминава нов пълен курс и държавен изпит.

Министърът на транспорта Георги Пеев отчете като успешен пример опита на община Бургас с полигони за безопасно управление и заяви намерение добрата практика да се използва в големите градове. Хоризонтът за изграждане на полигоните е 2028 г., като повечето мерки са планирани за реализация през 2027 г.

Какво още е заложено и какво предстои

Сред допълнителните мерки са система за ограничаване на манипулации при годишните технически прегледи, по-голяма справедливост при генерирането на изпитни маршрути за кандидат-водачи и мерки в образованието за повишаване ефективността на обучението по безопасност на движението.

За пълното въвеждане на плана са необходими промени в закони и наредби, като работна група изчиства детайлите. Най-рано във времето е поставен Законът за електронното управление (ЗЕУ) — до третото тримесечие на 2027 г..