Стефан Делчев напусна СНАТЕБ и поиска 3D огледи

Съвременните огледи с дрон обещават по-точни експертизи

Автотехническият експерт Стефан Делчев обяви, че е напуснал Съюза на независимите автотехнически експерти в България (СНАТЕБ), като посочи, че разговорите в организацията са се свеждали „само за пари“. Той настоява за промяна в начина, по който се правят огледи при тежки катастрофи — чрез дронове, фотограметрия и 3D модели, за да се ограничат грешките, които могат да повлияят на съдебни решения и човешки съдби.

Делчев поставя фокус върху „първоначалния оглед“ като най-важен етап, който не може да бъде повторен дни или месеци по-късно. По думите му именно пропуски при измерванията, липсващи следи в протоколите или снимки от неподходящ ъгъл могат да увеличат риска от неточности в автотехническите експертизи.

След поредица журналистически разследвания за ролята на автотехническите експерти в наказателните производства, сега критиките към системата идват и от практикуващ експерт. Делчев говори и за необходимостта от контрол — както върху огледите, така и върху работата на вещите лица.

Делчев подчертава, че експертните заключения често са решаващи за изхода на делата, въпреки че присъдата се постановява от съда. Той акцентира, че наказателна отговорност за „невярно заключение“ носи вещото лице, но възможността за грешка нараства, когато входните данни са компрометирани още на местопроизшествието.

Като решение Делчев описва заснемане с дрон в автоматичен режим по предварително зададен маршрут, което позволява създаване на 3D модел на мястото на произшествието чрез фотограметрия (photogrammetry — метод за измерване и моделинг от снимки). Според него така се събират снимки с метаданни — GPS координати, височина и параметри на камерата — които после се обработват в софтуер и фиксират обективно терена и следите.

Той твърди, че при такъв подход манипулациите стават по-трудни, защото данните са „фиксирани на момента“, а не зависими от непълни скици и спорни измервания. Делчев дава и практичен аргумент: при правилно маркиране на следите и заснемане може да се възстанови движението по-бързо, вместо пътят да остава затворен с часове.

Експертът посочва, че МВР разполага с ресурси и специалисти, включително геодезисти, които могат да подпомогнат обработката и изграждането на 3D картини. Той добавя, че съвременните софтуери за възстановка на катастрофи позволяват импорт на обработените данни и работа върху „дигитален близнак“ на мястото на инцидента.

В разговора Делчев дава пример за сериозно разминаване между протокол и реалната картина от снимков материал — грешка от 54 метра, което според него е недопустимо. На този фон той настоява за дисциплинарна и/или наказателна отговорност при системни пропуски в огледите, защото те „тръгват всичко накриво“ още в началото на разследването.

По темата за съдебната практика Делчев казва, че има наблюдения как съдът се интересува от новите методи и ги възприема, когато те правят механизма на произшествието по-ясен. Той уточнява и разлика между „изкуствен интелект“ и симулационен софтуер: описва използваните инструменти като симулатори, базирани на физични закони, а не на AI.

Друга линия в разговора е концентрацията на „знакови дела“ при ограничен кръг вещи лица. Делчев обяснява, че това се случва, защото разследващите и съдът търсят експерти, които ще изготвят заключение, възприемано като „най-точно“, и така делата да се движат по-бързо с по-малко оспорвания.

Той поставя и въпроса за реалистичния капацитет на един експерт да изготвя огромен брой сложни експертизи годишно. По думите му това е невъзможно, защото „една сложна експертиза може да отнеме и месец“, а освен писането има и участия в съдебни заседания. Делчев посочва, че при него се е случвало да има 15–20 експертизи на месец по граждански дела, които пише сам, но подчертава, че това е „със зор“.

В края на разговора Делчев заявява готовност да споделя опит за модернизиране на огледите и да участва в обучения, включително на терен, като подчертава, че промяната изисква и „желание“ в структурите. Той посочва и практика, която не приема — да се чака потвърждение за вида телесна повреда с часове, преди да се извърши оглед, което според него създава допълнителни рискове за загуба на важни данни.