САРК събра история, ретро автомобили и български дух в 650 км през Балкана

Когато автомобилите носят история, пътят се превръща в приключение

Ретро автомобилите никога не са били просто средство за придвижване. За своите притежатели те са част от историята, инженерното наследство и спомените от една различна автомобилна епоха. Именно това показа тридневното пътуване на Софийския автомобилен ретро клуб (САРК), което събра 12 екипажа от София, Стара Загора, Хасково и Смолян в маршрут от над 650 километра през някои от най-красивите места в Централна България.

Между 10 и 12 юли 2026 г. участниците преминаха през язовир „Копринка“, Шипка, Бузлуджа, връх Шипка, Габрово, Етъра, частни автомобилни колекции и уникален музей на прецизната механика. Пътуването завърши на Беклемето и с прощален обяд в село Чеканчево край София.

Но зад тези километри не стоеше просто желание за разходка. Това беше среща между хора, които пазят историята – чрез автомобилите, техниката и спомените, които всяка машина носи.

От София до язовир „Копринка“ – началото на едно специално пътуване

Приключението започна от София, откъдето членовете на САРК потеглиха с класическите си автомобили към Централна България. Колоната от ретро машини премина през красивите български пътища, за да достигне първата голяма спирка от маршрута – язовир „Копринка“ край Казанлък.

Именно там към групата се присъедини и българският автор и редактор към MyVe Тодор Петров, който се включи в приключението като фотограф, за да запечата най-впечатляващите моменти от пътуването. Заедно с автомобилите на САРК той стана част от колоната с BMW 318 (E30) на Цецо Бойкин – модел, който отлично допълваше атмосферата на това ретро автомобилно събитие.



Още от първите минути край язовира се усещаше, че това няма да бъде обикновена автомобилна разходка. Сред автомобилите от различни десетилетия се събраха хора, обединени от една обща страст – запазването на техническото наследство и желанието да покажат на следващите поколения как изглежда автомобилната история.

След срещата в ресторант „Златна котва“ участниците се отправиха пеша към язовирната стена. Там ги очакваше впечатляваща панорама, в която водната шир се срещаше с величието на Балкана.

Гледката към планината разкриваше едни от най-разпознаваемите символи на региона – връх Шипка, Бузлуджа и високите върхове на Стара планина. Именно такива моменти показват защо подобни пътувания са толкова специални – защото съчетават автомобилите с местата, историята и хората.

По време на посещението групата направи обща снимка за спомен край паметника на Георги Димитров. Малко след това последва още един кадър, който събра на едно място красотата на природата и автомобилите – ретро машините на фона на язовира и планината към Шипка.

Шипка и Голямата Косматка – среща с българската история

След красивите моменти край язовир „Копринка“ колоната от ретро автомобили продължи към град Шипка. Една от първите спирки беше храм-паметникът „Рождество Христово“ – място, което впечатлява със своята архитектура и историческо значение.

След това маршрутът продължи към тракийската гробница „Голямата Косматка“, свързана с великия тракийски владетел Севт III. Именно там се получи един от най-впечатляващите кадри от целия ден – всички автомобили и един мотоциклет, участвали в това приключение, се подредиха за обща панорамна снимка.

Този момент събра символично миналото и настоящето – историята на древните траки, красотата на българската природа и автомобилите, които също вече са част от културното наследство.

Първият ден завърши в хотел „Зорница“ в Казанлък, където участниците споделиха впечатленията си от изминатия маршрут и предстоящите моменти от приключението.

Бузлуджа, Шипка и денят на инженерната история

Вторият ден от пътуването започна с една от най-разпознаваемите сгради в България – паметника Бузлуджа. Колоната от класически автомобили се изкачи до върха, където участниците имаха специална среща с Георги Стоилов – внук на архитекта на монумента проф. арх. Георги Стоилов.



Разговорът даде възможност да се погледне към Бузлуджа не само като към символ от миналото, а като към уникален архитектурен и инженерeн проект, който продължава да предизвиква интерес у хора от цял свят.

След посещението автомобилите поеха по стария път между Бузлуджа и връх Шипка. Сред красивите планински пейзажи колоната достигна Националния паметник на свободата – едно от най-значимите исторически места в България.

Тук отново се срещнаха две различни истории – тази на България и тази на автомобилите, които вече десетилетия продължават да събират хора около себе си.

Следващата спирка беше архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“ край Габрово. Участниците имаха възможност да разгледат традиционните български занаяти, старите технологии и начина, по който майсторите съхраняват умения, предавани през поколенията.

Това посещение естествено допълни идеята на цялото пътуване – уважението към труда, техниката и хората, които пазят миналото живо.

Автомобили с характер – колекцията на Минчо Моллов

Една от най-очакваните срещи от програмата беше посещението на частната колекция на Минчо Моллов – член на САРК, който от години събира автомобили от една специална епоха.

Това не е просто колекция от редки автомобили. Това е опит да бъде запазена една идея – времето, когато всяка машина е имала собствен характер, различен дизайн и собствена инженерна философия.

Пред посетителите Минчо Моллов разказа, че идеята за събирането на автомобили се появява преди около 15 години, когато стоейки на паркинг край Гисен, северно от Франкфурт, осъзнава колко еднакви са станали съвременните автомобили.

Тогава той започва да си задава въпроса защо преди 40–50 години автомобилите са били толкова различни. Отговорът според него се крие в начина, по който са били създавани.

В миналото инженерите са разработвали различни конструкции, различни решения за двигатели, окачване и дизайн. Всеки производител е имал собствен характер и собствен подход. Днес голяма част от автомобилната индустрия използва общи технологии и компоненти, което постепенно прави автомобилите все по-сходни.

Именно това е идеята зад колекцията – да покаже колко разнообразна и интересна е била автомобилната индустрия между 60-те и 90-те години.

Сред впечатляващите автомобили в колекцията е Toyota Corolla от 70-те години. Това е единствената японска машина в сбирката, като автомобилът пристига от Гърция и впечатлява с напълно оригиналния си интериор, сякаш току-що е излязъл от завода.



Друг интересен експонат е Ford Taunus – модел, който до 80-те години е част от европейското производство на Ford. Автомобилът показва различен подход към конструкцията и дизайна, характерен за своята епоха.

Особено внимание заслужава и легендарното BMW 2002 Turbo – първият сериен европейски автомобил с турбокомпресор. Представен през 1973 г., моделът използва 2.0-литров двигател със 170 конски сили и ускорява до 100 км/ч за около 7 секунди.

Производството му обаче започва в неподходящ момент – точно преди петролната криза от 1973 г. След едва около 18 месеца и 1672 произведени автомобила моделът остава в историята като един от най-ценните спортни автомобили на BMW.

Както споделя самият Минчо Моллов, липсва му само един автомобил – легендарният Alpine A110. Но дори без него колекцията изпълнява своята основна мисия – да покаже, че автомобилите от миналото са имали нещо повече от техника. Те са имали душа.

Когато точността се превръща в изкуство – музеят на Цветомир Мезинов

След автомобилната история групата се отправи към още едно уникално място – музея на инж. Цветомир Мезинов в Габрово.

Това е колекция, която трудно може да бъде сравнена с друга в България. Тя представя исторически машини за производство на прецизни механични детайли и проследява развитието на фината механика през последните около 250 години.



Подобно на класическите автомобили, тези машини са създадени във време, когато инженерите са търсили съвършенството чрез прецизност, знания и внимание към най-малкия детайл.

Колекцията е свързана с развитието на швейцарското часовникарство и традициите на механичните часовници – област, в която точността и майсторството са превърнати в изкуство.



Инж. Цветомир Мезинов съчетава страстта към историческата техника със съвременното производство. Неговата компания работи с високотехнологични машини и оборудване, като част от философията му е, че именно малките детайли правят голямата разлика.

Това посещение показа, че независимо дали става дума за автомобилен двигател, часовников механизъм или производствена машина, зад всяко съвършено изделие стои човешка идея, знания и желание за развитие.

В края на втория ден участниците се отправиха към Mountain Sky View – Hotel & Airport, където приключи още един изпълнен с емоции ден.

Беклемето – финалът на едно пътуване, което остава спомен

Третият и последен ден започна от Габрово, откъдето колоната потегли към Беклемето. Планинският маршрут отново показа красотата на България и даде възможност на участниците да се насладят на едни от най-живописните пътища в страната.

Но най-впечатляваща беше реакцията на хората край пътя.

Докато няколко класически автомобила преминаваха през малките населени места, хората спираха, усмихваха се и бързо вадеха телефоните си, за да запечатат момента. Децата гледаха с любопитство и радост машините, които за някои от тях вероятно бяха първата среща с автомобилна мечта.

Именно това е магията на ретро автомобилите – те не просто се движат по пътя. Те предизвикват емоция.

За някого това може да е бил автомобилът, който винаги е искал да притежава. За друг – спомен от детството или мечта, която вижда за първи път на живо.
 

Последната спирка от маршрута беше Арката на свободата на Беклемето – паметник, също проектиран от проф. арх. Георги Стоилов. Там участниците направиха финални снимки заедно с автомобилите и запечатаха последните мигове от това тридневно приключение.

След 650 километра, десетки разговори, красиви гледки и безброй снимки остана най-важното – усещането, че ретро автомобилите са много повече от машини.



Те са част от историята, културата и човешките мечти.

А когато хората, които ги съхраняват, продължават да ги показват на света, миналото остава живо.

Снимки: Тодор Петров и САРК