Пловдивчанин оспорва присъда след тест DrugCheck 3000
Казусът поставя под въпрос надеждността на теста и доказателствата
Пловдивчанин е осъден на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода, след като полицейски тест отчел амфетамин и канабис в слюнката му. Мъжът – Васил Михайлов – твърди, че е невинен и че резултатът е фалшиво положителен, а защитата вече е поискала възобновяване на делото.
Случаят е важен, защото присъдата стъпва на резултат от Dräger DrugCheck 3000 и на спорни обстоятелства около събирането и оценката на доказателствата, включително отказ от кръвна и уринна проба.
След подобни случаи общественото внимание неизбежно се насочва към практиката при пътните проверки, към ролята на полевите тестове за наркотици и към това доколко съдът изяснява в детайли всички факти, когато липсва лабораторно изследване.
На 22 ноември 2021 г. Михайлов е спрян за полицейска проверка в Пловдив, докато работи като таксиметров шофьор и превозва пътници с лек автомобил „Опел Астра“. Служители на Второ районно управление му правят тест с DrugCheck 3000, който отчита положителен резултат за амфетамин и THC (тетрахидроканабинол).
Михайлов не дава кръвна и уринна проба за лабораторно изследване. Отказът е отразен в документите и медицинската документация, а именно липсата на биологично изследване е сред основните спорни моменти в делото. Мъжът твърди, че е останал с впечатление, че тестът е отрицателен, и че е получил съвет от полицаите да не дава кръв.
С присъда от 30 януари 2024 г. Районният съд в Пловдив налага на Михайлов: 1 година лишаване от свобода, глоба от 500 лева и лишаване от право да управлява автомобил за 1 година и 6 месеца. Съдът активира и предходна условна присъда от 10 месеца затвор, което прави общо 22 месеца лишаване от свобода.
С решение от 30 октомври 2026 г. Окръжният съд в Пловдив потвърждава присъдата.
На 4 ноември адвокатът на Михайлов – Теменужка Кричева – подава искане за възобновяване на наказателното производство. В него се поддържа тезата, че съдилищата не са направили обективен и пълен анализ на доказателствата и не са отговорили на ключови възражения на защитата.
Един от спорните моменти е как точно е протекъл отказът да се дадат кръв и урина. По изложеното в искането Михайлов е останал с впечатление за отрицателен резултат, а полицейски служители са го посъветвали да не дава биологични проби, защото щяло да стане „по-лошо за него“. Защитата твърди, че съдът не е изяснил достатъчно тези обстоятелства и не е обсъдил в необходимата степен твърденията за проверката и последвалото отвеждане в болница.
Адвокатската защита поставя под съмнение и надеждността на тестовата касета Dräger DrugCheck 3000, като сред аргументите са липса на данни за температура и влажност в помещението на проверката, както и за времето, след което е отчетен резултатът. Оспорва се и дали е доказано, че изследваната впоследствие касета е същата, използвана при теста на Михайлов, като се поставя въпросът къде и при кого е била между проверката и предаването ѝ като веществено доказателство.
По делото е поставен и въпросът, че този модел драг чекове (полеви тестове за наркотици) от 4 години вече не се използват от МВР, тъй като практиката е показала голям процент фалшиво положителни резултати. Посочва се още, че полицейски синдикати са оспорвали в съда употребата им за вътрешни проверки.
Друг съществен аргумент е свързан с ДНК експертизата: според защитата по теста е установена смес от биологичен материал от повече от две лица, но не е изяснено как се е стигнало до това. Оспорва се и тълкуването на снимките от теста – защитата твърди, че по тях се вижда липса на тестова линия, което поставя под съмнение положителния резултат, и настоява, че въпросът изисква специални знания, вместо съдът да прави собствена интерпретация без необходимата експертиза.
Вторият адвокат по делото – Силвия Петкова – настоява да се установи дали някой от ДНК профилите в тампона на дрегера съвпада с този на Васил Михайлов.
Защитата иска присъдата да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно – да бъде намалено наказанието. Поискано е и спиране на изпълнението на наказанието лишаване от свобода до произнасяне по искането за възобновяване, като аргумент се посочва, че от деянието през ноември 2021 г. са изминали 5 години, през които Михайлов не е извършвал други престъпления, работил е и се е грижил за семейството си.
Искането за възобновяване предстои да бъде разгледано от Апелативния съд в Пловдив. До произнасянето по него присъдата остава в сила, освен ако съдът не постанови спиране на изпълнението ѝ.
