Институтът за пътна безопасност иска конкурс за управление на риска

Институтът за пътна безопасност настоява за реални мерки с отговорност

Институтът за пътна безопасност предупреждава за пореден подход, при който българското правителство представя отделни технологични решения като отговор на системната криза в пътната безопасност. След тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ отново се създава обществено очакване, че динамични информационни табла и дигитални системи ще доведат до съществена промяна в пътнотранспортния травматизъм.

Организацията подчертава, че технологии като контрол на средната скорост, камери и динамични табла могат да бъдат полезни, но само ако са част от професионално изградена система за управление на риска. Контрастът е ясен: наличието на устройства и софтуер не компенсира липсата на управление, екип и отчетност.

Институтът припомня, че през миналата година, при управлението на правителството на Росен Желязков, след поредица от тежки катастрофи като ключова мярка беше представено въвеждането на контрол на средната скорост. Институтът заявява, че не е против тази мярка по принцип, но е възразил срещу начина на въвеждане – чрез адаптиране на съществуващи системи без необходимата цялостна техническа, метрологична и организационна подготовка и без ясна концепция за управление на риска.

Според позицията на Института резултатът днес повдига същите въпроси: системата за средна скорост не се е превърнала в очаквания инструмент за управление на пътната безопасност, а практическата ѝ роля все повече се свежда до генериране на приходи за Фонд „Пътна безопасност“.

Организацията посочва, че приложено изследване, основано на отговори от Българския институт по метрология, разкрива сериозни въпроси относно метрологичната гаранция, синхронизацията, целостта на данните и отговорността за крайния резултат от измерването.

Институтът предупреждава, че след трагедията на АМ „Тракия“ се повтаря същата политическа грешка – отново се залага на технологично надграждане като самостоятелно решение. Позицията е категорична: нито контролът на средната скорост, нито динамичните табла, нито камерите могат сами да намалят пътнотранспортния травматизъм.

Като основен дефицит се откроява липсата на отговорно управление. Институтът твърди, че през годините правителствата отказват да изградят професионален и постоянно действащ управленски екип, който да носи отговорност за състоянието на пътната безопасност, а вместо това се създават отделни проекти и след всяка трагедия се обявява нова технологична инициатива.

Според организацията сега отново предстои да бъдат изразходвани десетки милиони евро под натиска на общественото възмущение и политическата необходимост да се демонстрира загриженост. Ключовият въпрос, който поставя Институтът, е кой ще носи отговорност, ако след това няма реално намаляване на жертвите.

Институтът заявява, че в момента няма ясно определен субект, който да носи персонална и институционална отговорност за крайния резултат. Именно тази празнота, според организацията, позволява публичният ресурс да се изразходва без измерим ефект и без последствия.

В тази рамка Институтът за пътна безопасност настоява министър-председателят незабавно да обяви открит конкурс за разработване на концепция за управление на риска в пътната безопасност. Организацията посочва, че концепцията трябва да определи конкретен субект и ръководен екип, механизми за ежедневно управление и оценка на риска, конкретни цели за намаляване на жертвите и пострадалите, срокове и измерими показатели за ефективност, както и механизъм за публичен контрол върху разходването на средствата и постигнатите резултати.

Институтът акцентира, че не е достатъчно да се реши какви технологии ще бъдат закупени – необходимо е да се определи кой, как и с какви правомощия ще управлява системата и ще носи отговорност за нейната ефективност.

Като допълнителен контекст е посочено приложение: становище относно сертификацията на системите за контрол на средна скорост, основано на Решение № 78-03-8/09.09.2026 г. на Българския институт по метрология.