Фишовете за средна скорост падат в съда: ключови пропуски

Как пропуските във фишовете обезсилват санкции и ефекта

Средната скорост у нас отчете 78 457 нарушители за една година – от 7 септември 2025 г. до 7 септември 2026 г. Връчените електронни фишове са 37 624, а неофициална информация сочи, че около половината от глобите падат в съда – сигнал, че моделът има уязвимости.

Проблемът е важен, защото системата трябва да намалява тежките катастрофи, а паралелно да издържа юридически, когато санкциите се обжалват. На този фон МВР твърди, че контролът подобрява пътната обстановка, но експерти оспорват ефективността и посочват ръст на катастрофите в част от контролираните участъци.

Контекстът е, че измерването на средна скорост в България се прави чрез инфраструктура на АПИ, а санкционирането е от МВР. През първата година обхватът на контролираните отсечки нараства от 23 до 73, което превръща точността на данните и качеството на фишовете в ключов фактор за реалния ефект на мярката.

Една от основните причини за ниския дял връчени санкции е, че значителна част от глобите са за автомобили от държави извън ЕС, които практически не могат да бъдат открити за връчване. 26 413 фиша – около една трета – са на чуждестранни коли, като санкцията може да бъде връчена, ако водачът отново влезе в България.

Общият номинален размер на наложените глоби е 3 192 278,59 евро, но платените са 27 212 евро. През лятото вътрешният министър Иван Демерджиев посочва, че с помощта на НАП са събрани над 80% от издадените за 2025 г. глоби за средна скорост – 17 822 евро.

За периода септември–декември 2025 г. Пътна полиция е издала 1140 електронни фиша за 46 509 евро, но до 3 август в сила са влезли само 531 фиша за 21 437 евро. Законът позволява електронните фишове да се обжалват в 7-дневен срок от издаването им.

Сред ключовите основания за успешно обжалване е качеството на входните снимки. Адвокат Петър Бозов, специалист по наказателно и административно право, посочва, че на част от кадрите при влизане в отсечката регистрационният номер е трудно четим, което подкопава доказателствената стойност.

Вторият голям проблем е разликата спрямо стационарните камери, които фиксират място и момент на нарушението. При средната скорост се отчита в колко часа автомобилът влиза в зоната и в колко часа излиза, след което скоростта се изчислява по формулата S = V × T (разстояние = скорост × време). В съдебната практика се появяват решения, според които във фишовете не се посочва конкретно как е изчислена скоростта, което затруднява и водача, и съда да проверят правилността на установяването.

Допълнителен пропуск, който съдът приема в част от случаите, е липсата на детайли като точния час на вход или изход, интервала и разстоянието. От значение е и дали на мястото е имало временни ограничения и дали установената скорост е била приспадната спрямо тях.

Експерти посочват като потенциален бъдещ аргумент и това, че нарушенията се засичат от АПИ, а се наказват от МВР. Отделно, като най-сериозен практически проблем се откроява лошото качество на снимките през нощта – кадри, при които се вижда основно регистрационният номер, а самият автомобил не се заснема ясно, което отваря поле за спор.

Има и конкретни сигнали за спорни санкции – например случай с глоба за средна скорост за автомобил, който по твърдения е паркиран от месеци и не е местен. Сред възможните обяснения са клонирани номера или преминаване на автомобил със сходни цифри, като е посочено и сходство между български и украински регистрации, което може да доведе до дублиране. В такива случаи предстои да се изяснява и дали камерите разпознават коректно регистрации от различни държави.

МВР поддържа позицията, че моделът работи и че в контролираните отсечки има подобрение и намаляване на транспортния травматизъм. Наред с това обаче източници твърдят, че в някои участъци катастрофите са намалели, но в други – са се увеличили въпреки камерите.

Най-масовите нарушения за година са до 20 км/ч над разрешената скорост – 54 709 случая (70%). Отчетени са и драстични превишения: 1142 фиша са за надвишение до 50 км/ч, както и средна скорост 223 км/ч между Радиново – Цалапица, 222 км/ч в обратната посока и 219 км/ч между Ихтиман – Вакарел.

Най-много нарушения са регистрирани в участъците Илиянци – Чепинци – 15 446, Цалапица – Радиново – 12 554, Трилистник – Опълченец – 9388, Телиш – Долни Дъбник – 8001. Ръст се отчита през отпускарските месеци май, юли и август, когато трафикът е по-интензивен.

Въпросът дали мярката е намалила тежките катастрофи с пострадали и загинали остава спорен. Данните показват, че през 2025 г. при тежки катастрофи в България са загинали 456 души. До 1 ноември 2026 г. са отчетени 413 загинали, като за същия период на 2025 г. са били 372 – тоест към 1 ноември 2026 г. има 41 загинали повече, или увеличение с около 11%.

Христо Радков, председател на Българското обединение на шофьорите, заявява, че системата за средна скорост не е ефективна и че обжалването на тези фишове е сред най-лесните в съда. Той посочва, че при участъци с ограничения водачите често „наваксват“ след това с висока скорост, без да се печели съществено време, но с по-висок риск.

Като мерки с по-голям потенциал за намаляване на смъртоносните катастрофи Радков откроява две направления: по-добра пътна инфраструктура и повече патрулни автомобили в трафика, които да реагират бързо при проблем.

Паралелно се посочва, че в други държави от ЕС системата за средна скорост дава добри резултати, когато е част от по-широк контрол на пътната обстановка. Описани са и алтернативни модели, при които има камери по протежение на целия път, глоби, които идват почти в реално време, и патрули през няколко километра.

Равносметката след малко повече от година е, че проблемът с тежките катастрофи не е решен, а устойчивостта на санкциите в съда остава ключово предизвикателство. Това поставя системата пред избор: подобрение на доказателствената част и процедурите или търсене на други решения за реален спад на риска на пътя.