200 км нови пътища в Румъния срещу 5 км в България за последните две години

Румъния показва как се строят пътища

Румъния демонстрира впечатляващ напредък в развитието на своята пътна инфраструктура. През последните две години северната ни съседка е успяла да въведе в експлоатация 200 км магистрали и скоростни пътища. Според транспортния министър Сорин Гриндяну, целта от 250 км нови трасета до края на годината е в напреднала фаза, а страната вече разполага с близо 1200 км магистрали и скоростни пътища.

Бързият прогрес на Румъния

Сред завършените проекти през 2023 г. са ключови отсечки от магистралите А3 и А7, скоростният път Крайова – Питещ, както и южната дъга на външния ринг на Букурещ (магистрала А0). Тези проекти допринасят значително за намаляване на задръстванията и подобряване на връзките между големите градове.

Допълнително, в напреднала фаза е работата по северната част на магистрала А0, както и по отсечки от А1 (Сибиу – Питещ) и А7 (Плоещ – Бузъу и Бузъу – Фокшани). Въпреки това румънските власти признават, че част от тези проекти вероятно няма да бъдат завършени в рамките на настоящата година.

Сравнението с България – сериозен повод за размисъл

В България пътната инфраструктура е в застой, като множеството забавяния и проблеми с финансирането продължават да създават препятствия. Основният успех през последните две години е завършването на тунел „Железница“ по автомагистрала „Струма“ и 5 км ново трасе. В същото време обаче ключови проекти като автомагистрала „Хемус“ и скоростния път Видин – Ботевград са далеч от завършване.

По автомагистрала „Хемус“ дори кратки участъци като този от Боаза до Луковит (15,4 км) продължават да се бавят. По автомагистрала „Европа“ все още не са завършени последните 16,5 км между Сливница и околовръстния път на София, въпреки че трасето трябваше да бъде готово преди повече от година.

Северозападна България остава изолирана

Един от най-важните проекти за Северозападна България – скоростният път Видин – Ботевград – също бележи минимален напредък. През последните две години бяха пуснати в експлоатация едва 13,6 км между Макреш и Бела. В същото време участъкът между Мездра и Ботевград ще остане недостъпен поне още половин година заради открити свлачища и необходимост от укрепителни работи.

За сравнение, Румъния активно инвестира в развитието на северните си райони, което допринася за икономическото им оживление и привличане на инвестиции. В България липсата на добра инфраструктура ограничава потенциала на северозападния регион.

Политическата нестабилност забавя прогреса

Една от основните причини за забавянето на пътните проекти в България е политическата нестабилност през последните години. Множество правителства се опитват да намерят баланс между продължаване на строителството и привеждане на проектите към законовите изисквания. Това обаче води до значителни забавяния и увеличаване на разходите.

В същото време обществените поръчки и процедурите по избор на изпълнители често се сблъскват с административни пречки, което затруднява изпълнението на проектите.

Какво може да се направи?

Докато Румъния успява да използва ефективно европейските средства и да приоритизира ключови проекти, България продължава да губи време и ресурси. За да се постигне напредък, е необходимо политическо лидерство, ефективна организация и ясно поставени цели. Без тези елементи България рискува да остане изолирана в регион, който бързо се модернизира.

Инвестициите в инфраструктура не са само въпрос на икономическо развитие, но и на повишаване на качеството на живот за милиони граждани. Време е за решителни действия, които да променят пътната карта на България.

Последвайте Myve в Google Новини за още актуални публикации!

Свали мобилното приложение MyVe и ползвай всички услуги напълно безплатно: