Няма ли влак и автобус, няма и устойчиво развитие

Пътуващите с междуселищни автобуси и пътнически влакове хора не са много. Но пък тия, които го правят, се сблъскват с тъжна реалност – транспортните връзки непрекъснато намаляват. Процесът е траен от зората на демокрацията, силен тласък му даде ковид пандемията. Жизнен стандарт, устойчиво развитие, екология, нормален живот без обществен транспорт? – Забрави!

Като двойно омагьосан кръг е: пътниците намаляват по демографски причини, транспортните фирми искат все повече субсидии – общините не ги плащат, защото… пътниците намаляват – намаляват обаче, и тъй като свиването на автобусите ги принуждава да търсят други варианти.

Възрастна жена живее в градец. Трябва да отиде не лекар в областния център. Хваща сутрин автобуса, преглежда се, след което…

виси 6 часа по пейки в големия град.

Няма друг избор, защото автобусът обратно е чак вечерта. Тази сцена може да видите всекидневно във варненската община Бяла, или Ветрино например. Липсват и влакове. Ако пък жената е от село – въобще не може да иде на лекар. Разчита на частен транспорт в двете посоки

Тъжен и гаден, целият този процес е характерен с още нещо. То не касае реалния живот...

Прочетете цялата статия на следния линк:   https://autozona.bg

Последвайте Myve в Google Новини за още актуални публикации!