ЗАЗ-1103 „Славута“: собственик разказва защо още се кара
Какво печелиш и какво губиш със „Славута“ днес
ЗАЗ-1103 „Славута“ от 2011 г. продължава да се използва почти всеки ден като евтин автомобил за всекидневно каране, въпреки възрастта и ограничената наличност на някои части. Нейният собственик, Вадим Никоненко (34 г.) от Пушкино, я купува преди година за 60 000 рубли с пробег 79 000 км, за да я кара ежедневно и да посещава ретро събития.
Моделът е важен, защото „Славута“ е сред последните серийни автомобили на Запорожкия автомобилен завод (ЗАЗ) като производител с пълен цикъл, а на пътя вече е рядкост, което я прави интересна за публика и ентусиасти.
Като контекст: ЗАЗ-1103 „Славута“ е 4-врат лифтбек, появил се през 1999 г. като по-практична версия от семейството „Таврия“, а производството му продължава до 2011 г. — с което приключва и ерата на ЗАЗ като завод, който разработва и произвежда собствени модели.
Каросерия и външни детайли: повече от „Таврия с багажник“
„Славута“ не е просто „Таврия“ с добавен багажник: каросерията е почти изцяло оригинална. Има подсилено дъно, различни преден капак и радиаторна решетка, както и равен покрив без улуци, а задната част е напълно нова заради лифтбек формата.
По каросерийни елементи взаимозаменяеми с „Таврия“ са основно предните калници, а намирането на ламаринени части вече е трудно. Парадоксално, за „Таврия“ често се откриват по-лесно детайли, тъй като за хечбеките са останали запаси по стари гаражи.
ЗАЗ е инсталирал японско оборудване за боядисване преди разпадането на СССР, а след настройването му през 1994–1995 г. качеството на боята е било прилично за класа, макар че корозия по праговете и долната част на вратите не е рядкост.
Предната и задната оптика са оригинални и не съвпадат с други модели, но засега не са дефицит. Мигачите са различни от тези на „Таврия“, въпреки външната прилика.
Интериор: крайна простота, но без дрънчене
Салонът следва философията на „Таврия“ — максимално опростен. Няма облицовка на централния тунел, а осветлението е сведено до една лампа над вратата на водача. При инжекторните версии има лампа Check Engine (контролна лампа за двигателя) и липсва ръчка за „смучач“.
В по-луксозни изпълнения са срещани оборотомер и коректор на фарове, но ключов плюс е таблото: въпреки много пластмаса, е цял елемент, което намалява вибрации и скърцане.
Седалките са базови, но според собственика удобни за по-дълги пътувания. Отзад е тясно, а място за краката има основно при изтегляне напред на предните седалки.
След обновяването от 1998 г. „Таврия“, а по-късно и „Славута“, получават 4-спицов волан вместо стария 2-спицов. Приборният панел е минималистичен — няколко стрелки и лампи, с прости лостчета за мигачи и светлини.
Техника: от 1,1 до 1,3 литра и преход към инжектор
Ранните „Таврия“ са с 4-цилиндров редови МеМЗ-245 — 1,1 л и 51 к.с. За „Славута“ това е недостатъчно, затова през 1998 г. се появява МеМЗ-2457 — 58 к.с., а през 2000 г. — МеМЗ-301 (1,3 л, 63 к.с.). Моделът е излизал с 1,2 л и 1,3 л двигатели, като 1,3-литровият МеМЗ-301 е поставян и на сглобяваните в ЗАЗ Lanos и Sens.
Инжекторните версии започват през 2002 г. — първо 1,3-литровият МеМЗ-3071 с 72 к.с., а по-късно впръскване получават и 1,1 л и 1,2 л агрегати. В конкретния автомобил е именно МеМЗ-3071 с напречно разположение.
Според описанието семейството водно охлаждани двигатели от Мелитополския моторен завод няма репутация на проблемни по качество и издръжливост и не наследява особеностите на старите въздушно охлаждани мотори на „Запорожец“.
Има и спорно решение в компоновката: резервната гума под капака.
Газоразпределението е с ремък, а регулирането на клапаните става с винтове и ключове. Части за двигателя се намират сравнително лесно заради големия брой произведени агрегати, но бензиновата помпа е специфична: при инжекторната „Славута“ тя е оригинална конструкция, външна и разположена отзад под пода, поради което често се търсят алтернативи.
Окачването отпред е Макферсън без стабилизираща щанга, отзад — торсионна греда, а кормилното управление е с рейка. Части съществуват, но обичайно се издирват чрез обяви.
Спирачният сервоусилвател е наличен (за разлика от „Таврия“), но най-необичайни са оригиналните колела и предните спирачки, които не са съвместими с масови алтернативи.
Колела и предни спирачки: рядко решение с труден ремонт
13-цоловите колела не са стандартни джанти, а конструкция тип „обода“, позната и от „Запорожец“. Посочените минуси са сериозни: ниска здравина на неравни пътища, практически липса на аналози и много труден баланс.
Задните спирачки са барабанни, но барабанът е комбиниран със ступични лагери. Отпред конструкцията е необичайна: към главината се закрепва детайл („черепаха“) с болтове, към който се монтират спирачният елемент и ободът. Самият „диск“ по същество е спирачен пръстен, а главината е част от спирачния апарат, който притиска пръстена по вътрешната му окръжност.
Описаните недостатъци са липса на избор на части, сложен ремонт, по-ниска надеждност и ефективност.
На пътя: лека, „търкаляща се“ и достатъчна за умерено каране
В движение „Славута“ следва позиционирането си като ултрабюджетен и икономичен автомобил. Купето е тясно отпред по ширина, мястото за краката отзад е ограничено, а багажникът е по-скромен от очакваното.
Същевременно колата е лека и „катуча“ (лесно се търкаля), което помага на 72-те к.с. да осигурят прилично ускорение за размера. Управлението е леко, а воланът прави 3,5 оборота от край до край. Точността е по-слаба от тази на ВАЗ-2108/09, но по-добра от Москвич-2141. Спирачките са достатъчни, когато са в изправност, за умерени скорости и ниско тегло.
Моделът и заводът: от „Таврия“ до края на собственото производство
„Таврия“ ЗАЗ-1102 излиза през 1987 г. като предно предаване, след ВАЗ-2108 и след Москвич 2141. Моделът има противоречива история: от една страна, недофинансиране и ранни недоработки, а от друга — износ чрез „Автоекспорт“ не само към социалистически пазари, но и към Франция, Великобритания, Белгия и Гърция, където се вписва сред ултрабюджетните конкуренти.
След разпадането на СССР ЗАЗ изпитва сериозни трудности с доставките на компоненти. През 1998 г. партньорството с Daewoo носи средства и организационни технологии, разширява гамата двигатели и стабилизира производството. Тогава хечбекът започва да се нарича Таврия-Нова, а през 1999 г. дебютира ЗАЗ-1103 „Славута“ — по-практичният 4-врат лифтбек.
„Таврия-Нова“ изчезва през 2007 г., но „Славута“ остава на конвейера до 2011 г. След това ЗАЗ спира да проектира собствени автомобили и преминава към сглобяване на външни модели под различни имена, включително варианти на Daewoo Lanos (ZAZ Lanos/Sens, Chevrolet Lanos), Chevrolet Aveo (ЗАЗ Vida) и Chery A13 (ЗАЗ Forza).
