Volkswagen, Honda и ГАЗ сменят емблемите: как чужди модели се превръщат в нови автомобили

В автомобилната индустрия невинаги е необходимо един нов модел да бъде създаден от нулата. Понякога е достатъчно вече готов автомобил да получи различна решетка, нови емблеми, променено оборудване и друго име. Именно така се раждат модели като Volkswagen Routan, Honda Crossroad и ГАЗ Volga Siber – автомобили, които показват както финансовите ползи, така и сериозните рискове на т.нар. badge engineering.

Причината за подобна стратегия обикновено е проста – време и пари. Разработката на изцяло нов автомобил може да отнеме години и огромни инвестиции, докато използването на готова платформа позволява на производителя бързо да запълни празно място в гамата си. Проблемът идва, когато купувачите усетят, че зад познатата емблема всъщност стои продукт на друга марка.

Един от интересните примери е Volkswagen Routan, появил се като решение за северноамериканския пазар на миниванове. Вместо Volkswagen да инвестира в напълно самостоятелен модел за САЩ и Канада, Routan е разработен върху техниката на Chrysler и е близък родственик на Town & Country и Dodge Grand Caravan. Германската марка добавя собствен дизайн и настройки, но американските му корени остават очевидни.

Още по-необичайна е историята на Honda Crossroad. В началото на 90-те години японската компания все още няма силно присъствие при големите SUV модели, а търсенето на високопроходими автомобили расте бързо. Решението идва чрез партньорството с Rover – Land Rover Discovery Series I започва да се продава в Япония с емблеми на Honda и името Crossroad. Производството продължава от 1993 до 1998 г., а автомобилът остава една от най-нестандартните машини, носили логото на Honda.

Подобни партньорства далеч не са изключение. Rover в продължение на години използва технологии и платформи на Honda, а в Южна Корея Daewoo Arcadia се появява като местна версия на Honda Legend. В Малайзия Proton също изгражда голяма част от ранната си история върху техника на Mitsubishi – първият Saga използва основата на Mitsubishi Lancer Fiore, Wira е свързан с Lancer, а Satria произлиза от Mirage.

В СССР и по-късно в Русия използването на чужди конструкции също има дълга история. Един от най-известните примери е ВАЗ-2101 „Жигули“, създаден върху основата на Fiat 124, но сериозно адаптиран за местните пътища и условия. Проектът се превръща в огромен успех, а класическото семейство на ВАЗ остава в производство десетилетия.

Далеч по-малко успешен се оказва ГАЗ Volga Siber. Руският седан използва платформата и производственото оборудване на предишното поколение Chrysler Sebring и Dodge Stratus. Плановете са амбициозни – производството трябва да достигне десетки хиляди автомобили годишно. Реалността обаче се оказва съвсем различна: Siber влиза в производство през 2008 г., но само две години по-късно проектът е прекратен, след като са произведени около 9000 автомобила.

General Motors също неведнъж опитва тази стратегия. Cadillac BLS е изграден върху архитектурата на Saab 9-3 и дори се произвежда в Швеция, докато Cadillac Catera има директна връзка с Opel Omega. И в двата случая идеята е Cadillac да получи по-бърз достъп до сегменти, в които марката няма подходящ собствен автомобил, но продажбите остават далеч от тези на най-успешните модели на компанията.

Самата Saab също се превръща в пример колко далеч може да стигне смяната на емблеми. Saab 9-2X е базиран на Subaru Impreza, докато по-големият 9-7X има много общо с Chevrolet TrailBlazer. И двата автомобила трябва да разширят гамата на шведската марка без скъпа самостоятелна разработка, но клиентите невинаги виждат достатъчно причини да платят повече за различна емблема.

Сред най-известните европейски провали остава Alfa Romeo Arna. Проектът съчетава японска основа от Nissan Cherry с двигатели и трансмисии на Alfa Romeo. На теория комбинацията трябва да предложи японска практичност и италиански характер, но пазарът не приема автомобила така, както производителите очакват. Между 1983 и 1987 г. са произведени малко над 53 000 екземпляра – далеч под първоначалните амбиции.

Точно тук се вижда големият риск на badge engineering. Когато готовата техника пасва на характера на марката и предлага добра цена, подходът може да спести огромни инвестиции и да донесе успех. Но ако автомобилът изглежда като чужд модел с друга емблема и по-висока цена, купувачите бързо разбират компромиса.

Историята на Routan, Crossroad, Volga Siber и десетки други автомобили показва, че смяната на логото е лесна, но промяната на възприятието на клиентите – не. В автомобилния бизнес чуждата платформа може да бъде чудесен shortcut към нов сегмент, но само ако крайният продукт има достатъчно собствен характер, за да убеди купувачите, че получават нещо повече от нова емблема върху вече познат автомобил.

Изображение: Volkswagen