Stellantis, Volkswagen и Renault искат смекчаване на еконормите

Натискът върху Брюксел расте, но цената може да е за шофьорите

Ръководствата на Stellantis, Volkswagen и Renault излязоха с общи искания към регулаторите в Брюксел за спешно смекчаване на екологичните стандарти, държавна подкрепа за местното производство и по-твърда защита срещу азиатската конкуренция. Това е рядък съюз между преки съперници и показва колко силен е натискът върху европейската автоиндустрия. Значението за купувачите е пряко: решенията по CO2 правилата и протекционистичните мерки могат да се отразят в крайната цена и качеството на предлаганите автомобили.

Ситуацията се развива на фона на натрупващи се проблеми за сектора: високи цени на електроенергията в Европа и по-слаб интерес към електромобилите спрямо първоначалните оптимистични прогнози.

Един от най-острите рискове са предстоящите глоби за превишени CO2 емисии, които могат да натоварят бюджетите на европейските производители. Франсоа Прово от Renault, отговарящ за външните връзки, предупреждава, че липсата на гъвкавост от страна на Европейския съюз относно санкциите може да доведе до драстично съкращаване на производството в Европа с над 300 000 автомобила.

На този фон все по-остро стои въпросът как Европа допусна да бъде изпреварена в надпреварата за електрическа мобилност. Докато европейските компании са преминавали през сложни регулации, Китай е инвестирал системно ресурси в дългосрочна стратегия за развитие на технологичния си сектор.

Проблемите за „зелената сделка“ се очертават и като чисто инфраструктурни и икономически: недостиг на достъпна енергия, неразвита зарядна мрежа, липса на собствено производство на батерии и отсъствие на реално работещи държавни стимули.

Парадоксът се задълбочава от факта, че част от емблематичните европейски марки търсят технологии именно от китайски конкуренти. Това поставя и въпроса доколко един автомобил остава „европейски“, ако софтуерът, платформената архитектура и батерията идват от Азия — зависимост, която прави разговорите за индустриален суверенитет все по-трудни.

Само протекционизъм също не изглежда като изход. Азиатските компании разполагат с оптимизирани вериги за доставки и силни позиции във високотехнологичните компоненти, а към европейските пазари насочват не само електромобили, но и разнообразие от хибридни модели.

Дори неофициалното споразумение между Брюксел и Пекин за вносните квоти изглежда по-скоро като опит временно да се запазят маржовете на печалба и логистичните канали, отколкото като трайно решение за европейската индустрия.

Изводът за анализаторите е ясен: без радикална промяна в курса европейската автоиндустрия навлиза в една от най-тежките си кризи. Административните бариери и защитните мита могат да забавят спада, но не и да премахнат причините.

В крайна сметка сметката може да стигне до потребителя. Повишаването на цените на автомобилите и рискът от влошаване на качеството се очертават като преки последици, ако натискът върху пазара бъде прехвърлен към крайния купувач.