София отчете 19% спад на NO₂ в нискоемисионната зона
Зоната с ниски емисии чисти въздуха, но нормите остават нарушени
Екологичното сдружение „За Земята“ представи аналитичен доклад за втория сезон на Зоната с ниски емисии в София. Измерванията за периода декември 2025 – февруари 2026 показват спад на замърсяването с азотен диоксид (NO₂) в разширената зона, но месечните нива в повечето точки продължават да са над годишната норма от 40 мкг/м³.
Ефектът е важен, защото NO₂ е замърсител, за който автомобилният трафик има водещ принос в града, а зоната цели именно ограничаване на най-замърсяващите превозни средства. В същото време резултатите показват контраст: има подобрение, но то не е достатъчно, за да се постигнат здравословни стойности.
Паралелно с местните данни, беше представено и международно проучване на инициативата Clean Cities към Transport & Environment, което сравнява 40 големи европейски града по качество на въздуха и чист транспорт. София е поставена на 28-о място, но „За Земята“ подчертава проблем с представителността на официалните станции.
Докладът е изготвен от проф. д-р Данаил Брезов, д-р Ангел Буров и Ивайло Попов от екип „Вода“ на „За Земята“. Според Попов анализът потвърждава, че нискоемисионната зона има ефект, но остава „крайно недостатъчно“, тъй като дори през активните месеци стойностите са над средногодишната норма.
Данните показват близки резултати в различните обхвати на мерките: в малкия ринг изчистването е близо 19%, в големия ринг — близо 18%, а за целия град — малко над 17%. Разликата е около 1%, което според авторите не е съществено, но ключовото е, че подобрението се отчита в целия град.
Въпреки спада, месечните нива на NO₂ в повечето точки системно надвишават действащата годишна норма от 40 мкг/м³. През декември 2025 г. над тази граница са отчетени стойности в 33 от 36 точки на измерване на „За Земята“, през януари 2026 г. — в 31 точки, а през февруари — в 30 точки.
Сдружението напомня, че по българското и европейското законодателство (Закон за чистотата на атмосферния въздух и действащите Директива 2008/50/ЕО и Директива 2004/107/ЕО) дори превишение в една измервателна станция означава, че нормите не са спазени.
Допълнителен натиск идва от новите европейски изисквания: приета е Директива (ЕС) 2024/2881 на 23 октомври 2024 г., която залага по-ниска стойност за качеството на въздуха — 20 мкг/м³. Държавите членки трябва да постигнат тези по-ниски концентрации най-късно до 1 януари 2030 г., а директивата трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до 11 декември 2026 г.
„За Земята“ подчертава, че Зоната с ниски емисии е ефективна, но с настоящите си параметри не може сама да осигури здравословна среда в София и са нужни допълнителни мерки и по-добро прилагане.
Като възможно развитие се посочва разширяване на действието на зоната. От Столичната община е заявено намерение мярката да стане целогодишна, като по думите на Ивайло Попов кметът Васил Терзиев е обявил това намерение на международно събитие в София, а заместник-кметът по околна среда Никола Неделков е потвърдил ангажимента при представяне на доклада на 10 ноември. Предложението трябва да бъде гласувано от Столичния общински съвет.
Попов очертава и различните източници на замърсяване: при фините прахови частици основен източник е битовото отопление с твърди горива, а автомобилите имат принос и чрез емисии от ауспусите, включително ултрафини частици, както и чрез вторично разпрашаване (повдигане на прах от пътната настилка). При азотния диоксид картината е обратна — между 70% и 80% от емисиите в града се дължат на двигателите с вътрешно горене, като най-голям дял имат старите дизелови автомобили и неизправните коли.
Международната класация „Свободни да дишаме – колко е чист въздухът във вашия град“ поставя на първите три места Копенхаген, Стокхолм и Хелзинки, а като градове с подобрение в качеството на въздуха са отчетени Лондон, Париж и Щутгарт. София е 28-а, а последните две места са за Букурещ и Атина, като Атина е на 40-о място с най-висока средна концентрация на NO₂.
„За Земята“ оспорва, че 28-ата позиция на София отразява реалната картина, тъй като официалните държавни измервателни станции, използвани като стандарт в международното проучване, според организацията не са представителни и показват твърде ниски стойности. Посочва се, че още през октомври 2024 г. е доказано неправилно разполагане на станциите и занижени стойности, а този факт е признат от МОСВ през март 2025 г.
По критерия за съответствие с новите изисквания на директивата за качеството на въздуха София получава 0 точки в класацията на Clean Cities. Копенхаген, Стокхолм и Хелзинки са единствените градове, които отговарят на преразгледаните ограничения на ЕС за среднодневни и средногодишни концентрации както за NO₂, така и за фини прахови частици (ФПЧ2,5), което означава, че 93% от изследваните градове вероятно биха нарушили новите законови ограничения.
Организацията акцентира, че проблемът не е в точността на измерването, а в разположението на станциите. „За Земята“ поддържа мрежа от 36 точки в София, разположени близо до пътното платно в натоварени места, където се очакват по-високи нива. Според тях в 33 от 36 точки има превишение, а единствените две без превишение са до официалните транспортни пунктове.
От „За Земята“ посочват, че МОСВ е започнало процес по промени, но според организацията той е проблемен, тъй като е търсено съдействие от Столичната община за избор на места. По тяхна оценка подходът трябва да е обратен: компетентните държавни структури да определят местата според законовите критерии и едва след това да се уточнява къде е реалистично да бъдат поставени станциите.
Изводът от представените данни е двоен: Зоната с ниски емисии води до измеримо намаляване на NO₂ през активните зимни месеци, но София остава трайно над 40 мкг/м³, а предстоящата европейска граница от 20 мкг/м³ поставя още по-висока летва за следващите години.
