Сметната палата отчете 1,5 млрд. лв. разходи в АПИ

Констатациите за АПИ повдигат въпроси за контрола и безопасността

Сметната палата е установила 1,5 милиарда лева неосчетоводени разходи и задължения в дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Адвокат Елица Буенова обобщи ключови акценти от одитен доклад, като постави фокус върху контрола при ремонтите и потенциалните последици за безопасността.

Проверката има значение, защото проблемите в отчетността и надзора върху строително-ремонтните дейности засягат не само публичните средства, но и качеството на пътищата, по които ежедневно се движат хиляди хора.

Контекстът е важен: АПИ управлява и поддържа републиканската пътна мрежа, а одитните констатации на Сметната палата традиционно са сред основните официални инструменти за отчетност при разходването на публичен ресурс в инфраструктурата.

Според обобщението на Буенова, одитният доклад е 179 страници и съдържа данни за значително нарастване на стойности по договори. Посочен е пример за договор за 18,7 милиона лева, достигнал близо 396 милиона лева — ръст над 21 пъти, като е отбелязано, че голяма част от дейностите са били за основни ремонти, реконструкции и ново строителство, които не са били предмет на първоначалния договор.

Като отделен акцент е посочено наличие на над 907 милиона лева неусвоени аванси за АМ „Хемус“, като е заявено, че към 30 юни 2026 г. строителството по два от участъците е било 0%.

Буенова обръща внимание и на констатации, свързани с практиките по разплащане и контрол: установени са случаи на плащания без достатъчно документи за действително извършената работа, пропуски при доказването на количествата материали и недостатъчна проследимост на качеството на вложените материали.

Тя поставя въпроса за последиците, когато липсва ефективен контрол върху ремонтите: кой гарантира качеството им, кой гарантира, че вложените материали отговарят на изискванията, и кой гарантира, че пътищата са безопасни.

Адвокатът прави връзка и с колективен иск, заведен срещу АПИ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) заради опасното състояние на републиканските пътища. По думите ѝ Софийски градски съд е прекратил делото, без да разгледа по същество твърденията, като спорът засега се води по това дали изобщо има право да се търси защита чрез колективен иск.

В позицията си Буенова подчертава, че проблемът с лошо ремонтиран и неподдържан път не е само финансов, а може да има пряко отражение върху пътната безопасност, като призовава за конкретни действия и търсене на персонална отговорност.