Производителите на автомобили не са благотворителни организации
Телевизионното предаване поставя suv-модата под микроскоп
Cash Investigation посвети цял епизод на модата на SUV-овете. Водещата Елиз Люсе твърди, че целта не е атака, но монтажът и речникът подчертават по-големи, по-замърсяващи и по-опасни автомобили.
„Трябва да докажем, че SUV-ът е истински джакпот за производителите.“ — цитат от анонса на предаването.
В ценовото сравнение е показан Renault Rafale за 46 000 €, а по-достъпният Captur за 26 000 € изобщо не се споменава.
Какво показа скритата камера в шоурума на Peugeot
Фалшива двойка влиза в дилър на Peugeot с бюджет 20 000 €. Журналистът подсказва, че продавачът ще насочи именно към 2008 SUV вместо към 208. Камерата показва, че продавачът първо демонстрира 2008, после предлага и 208. Разликата се свежда до позиция на седене и пространство – факти, а не манипулация. Клиентите получават две оферти, така че изборът остава техен.
Продавачът обяснява, че при лизинг месечната вноска за 2008 се увеличава само с няколко десетки евро. Предаването сменя фокуса и нарича лизинга „златна мина“ с предполагаема маржова печалба 30 % срещу 8 % при директна продажба. Методът, обаче, важи за целия пазар, а не само за SUV-ове.
Спорната теза за по-високата замърсяемост
Вместо директни замервания между седан и SUV, репортажът се насочва към plug-in хибридите. Изтъква се, че реалният разход надхвърля каталожните данни заради „твърде благосклонен протокол“. Лобиране от немски марки е признато, но финалното решение е при Европейския парламент.
Авторът на оригиналната хроника напомня, че автомобилните компании са частни и целят печалба. Не може да се изисква нулева печалба, защото колата се възприема като необходимост. Държавна фирма без надценка би била единствената алтернатива, но такава липсва.
Новите норми за екология и безопасност, по-скъпата енергия и суровини увеличават крайната цена. Дори Dacia постепенно покачва тарифите си. Важно е клиентите да знаят, че шоурумът продава стока, а не предлага обществена услуга.


