Под Капака: 10 автофакта, които движат индустрията

От днес стартираме нова рубрика, която ще Ви среща с най-интересните числа, рекорди и технологични детайли от автомобилния свят. Всяка събота и неделя в 19:00 часа ще отваряме „Под Капака“ и ще събираме 10 кратки, но важни автофакта – от производствени рекорди и инженерни пробиви до електрическото бъдеще на индустрията.

Без излишни думи. Само концентрирана автомобилна информация, която си струва да знаете.

Под Капака – Първо издание

Факт №1: Знаете ли, че системата старт/стоп не е модерна приумица? Първият сериен автомобил с такава система е Toyota Crown от 1974 г. в Япония. Тя изключва двигателя на колата, когато спре, например на светофар, и го стартира отново при потегляне, като спестява гориво в градския трафик. Още тогава се отчита около 10% икономия. Масово в Европа системата навлиза едва след 2000 г. при марки като BMW и Mazda заради строгите екологични норми.

Факт №2: И може би не сте чували за него, но 1956 Plymouth Plainsman е един от най-любопитните експериментални „комби“ автомобили на 50‑те години. Това двуврато комби от 1956 г., дело на Plymouth и италианския дизайнерски ателие Ghia, не е серийно, но показва много технически идеи далеч преди времето си. Той предлага електрически задвижвана задна врата и падащи седалки, които могат да се сгъват в пода, а трети ред седалки е обърнат назад — нещо, което години по‑късно ще се появи в много семейни автомобили. Така Plainsman демонстрира начин за увеличаване на товарното пространство и практичност далеч преди комбитата да станат масови

Факт №3: Един от най‑мистичните експериментални автомобили на 50‑те е Chrysler Norseman — уникален концепт купе, разработен през 1956 г. от Chrysler с помощта на италианската Carrozzeria Ghia. Той беше напълно функционален автомобил с мощен Hemi V8 двигател и автоматична трансмисия, но най‑впечатляващото беше неговият кантилевърен дизайн на покрива без класически предни колони, което значително увеличаваше видимостта и даваше футуристичен, „плаващ“ силует.

За жалост този автомобил никога не бе видян от публиката – докато се превозва от Италия към Ню Йорк за автосалон през 1956 г., корабът, на който беше натоварен, потъва след сблъсък в Атлантическия океан. Norseman остана на дъното на морето и до днес се смята за легенда в автомобилната история.

Факт №4: Преди масовото ползване на зимни гуми и системи за контрол на сцеплението, 1969 Chevrolet (опция V75) пробва много оригинален подход срещу пързаляне по сняг и лед. Тази фабрична опция представлява малки дозатори/пръскалки над задните колела, които чрез бутон на таблото изпомпват специална „течност за сцепление“ върху задните гуми, за да им дадат по‑добър контакт със заледения път.

Идеята звучи умно за времето си — „тракшън в бутилка“ вместо тежки вериги — но беше достъпна само през моделната 1969 година и не стана популярна, защото много шофьори предпочетоха традиционни зимни гуми или 4×4 решение.

Факт №5: Първите опити за предотвратяване на блокиране на колелата при спиране — предшественици на съвременната ABS система — се появяват още в средата на 20‑ти век. Един от най‑ранните механични прототипи е Dunlop Maxaret, разработен първоначално за авиация и след това тестван на автомобили и мотоциклети. Системата измерва скоростта на въртене на колелото и автоматично намалява спирачното налягане при риск от блокиране. Първият автомобил, който използва Maxaret в реална среда, е Jensen FF през 1966 г., а други тестове са правени и върху модели Jaguar. Така се доказва ефективността на антиблокиращите спирачки години преди електронните системи да станат масови.

Факт №6: Първият сериен автомобил, който предлагаше тъчскрийн в централния панел, е Buick Riviera от моделната 1986 г. General Motors нарича тази иновация „Graphic Control Center“ (GCC) — 9‑инчов монохромен CRT екран, чрез който шофьорът можеше да контролира функции като климатик, радио, бордови компютър и други. Макар че беше технологично впечатляваща за времето си, системата беше бавна, с двуцветен екран и дори издаваше писукащ звук при работа, затова много шофьори я намираха за разсейваща и неудобна.

Факт №7: Първите автомобили, които се движеха сами без намеса на шофьор, са реални Mercedes‑Benz 500 SEL, преработени от германския инженер Ернст Дикманс през 1980‑те. Тези експериментални коли използвали компютри, камери и сензори, за да управляват волана, газта и спирачките сами. През 1994–1995 г. демонстрационните модели, наречени VaMP и VITA‑2, дори се движат по магистрали и сменят ленти без човешка намеса. Това е началото на автономното шофиране, години преди съвременните технологии да станат масови.

Факт №8: Въздушните възглавници — airbags — са едно от най‑важните открития в автомобилната безопасност. Идеята идва още през 1952 г., когато американският инженер John W. Hetrick създава първия проект за „съединение с въздушна възглавница“ и получава патент през 1953 г. за това, което днес познаваме като airbag система.

Първите автомобили, които започват да използват въздушни възглавници като фабрична опция, се появяват в началото на 1970‑те — Oldsmobile Toronado става първият серийно продаван автомобил с пътническа възглавница през 1973 г..

Малко по‑късно въздушните възглавници започват да се предлагат и при други марки и модели, а през 1988 г. те вече са стандартно оборудване в някои автомобили като част от комбинацията с коланите за по‑голяма защита.

Факт №9: Днес е трудно да си представим кола без електрически прозорци или централно заключване, но първите серийни автомобили с тези удобства се появяват още в средата на 20‑ти век. Например Cadillac от 1948 г. предлага електрически прозорци, които позволяват на шофьора да вдига и сваля стъклата с натискане на бутон, а Chrysler Imperial от 1956 г. въвежда централно заключване, което отваря или заключва всички врати едновременно. Тези иновации не само увеличават удобството, но и започват да определят стандарта за луксозните автомобили.

Факт №10: Каталитичният конвертор — малко устройство в ауспуха, което днес е задължително за всяка кола — също е революционна технология за своето време. Първите серийни автомобили с катализатор се появяват в началото на 1970‑те, като Chevrolet и GM го внедряват, за да намалят вредните емисии. Конверторът преобразува опасни газове като въглероден оксид и азотни оксиди в по-безвредни вещества, като кислород и въглероден диоксид, и е първата голяма стъпка към по-чист въздух от автомобилите.

Това е първото издание на „Под Капака“. Всяка събота и неделя вечер ще събираме 10 факта, които показват накъде се движи автомобилният свят.

Кой от днешните факти Ви изненада най-много?

Изображения: Toyota / Mercedes / Jensen / Chrysler / Cadillac / Buick