Plymouth Hemi Cuda 1970 сменя собственик след 30 години

Сделка с Plymouth Hemi Cuda 1970: рядкост и човешка причина зад продажбата

Собственик, пазил 1970 Plymouth Hemi Cuda в продължение на 30 години, се разделя с автомобила, за да се грижи за съпругата си. Колата е особено ценна за колекционери, защото е една от 284 произведени за САЩ през 1970 г. версия hardtop с 4-степенна ръчна скоростна кутия.

Покупката е направена от Troy Bergeron от канала Mopars5150, като доставката е организирана до частен гараж в Hereford, Аризона, близо до Tucson и мексиканската граница.

Plymouth Hemi Cuda е сред най-търсените модели от „златната ера“ на американските muscle cars, а автомобили с дълга, документирана история на собственост често са толкова привлекателни, колкото и напълно оригиналните екземпляри.

Историята на конкретния екземпляр започва с факт, който го отличава: автомобилът е имал само двама собственици за 56 години. Дългогодишният му пазител е 74-годишен почитател на Mopar на име Jim, който държи колата сред колекция от над 150 автомобила Mopar.

Jim купува 1970 Hemi Cuda през 1996 г. директно от първия собственик — колекционер от Флорида. При покупката километражът показва малко над 32 000 мили (около 51 500 км), но автомобилът е в силно непълен вид, със захабена оригинална боя и без заводския двигател и трансмисия.

Вместо да се откаже, Jim поръчва пълна реставрация „на ротисерия“ (rotisserie restoration — възстановяване на купето при въртене на шаси/каросерия на стойка), като инвестира 100 000 долара в средата на 90-те.

За задвижването той избира нов високопроизводителен „crate“ блок (готов двигателен блок от производителя) Mopar с високо съдържание на никел, като причината е, че оригиналните блокове 426 често са страдали от напукване. Двигателят е сглобен от Larry Shepard и е разстърган и „строкнат“ (stroker — увеличен ход на буталата) до 472 куб. инча (около 7,7 л), като са запазени коректните за 1970 г. цилиндрови глави, всмукателен колектор, двойни четирикамерни карбуратори (dual four-barrel) и въздухозаборникът „shaker“ на капака.

Моторът е освежен наскоро и има само 10 мили (около 16 км) след разработка. Трансмисията е период-коректна, но не е „numbers-matching“ (без съвпадение на заводските номера на агрегатите): 18-spline A833 4-степенна ръчна кутия, изградена от Joe Liberty, с лост Hurst Pistol Grip, „Super Shifter“ корпус и скъсени лостове за по-къс ход.

Задният мост е Dana 60 с предавателно число 4.10, с компоненти от Strange Engineering, като конфигурацията следва заводската спецификация Super Track Pak.

По шасито и двигателния отсек реставрацията е направена до ниво за изложби, но са добавени и конкретни подобрения за надеждност и работа: 2-инчови колектори Hooker към 3-инчова двойна изпускателна система TTI с H-пайп (H-pipe — свързваща тръба между двете линии) и 3-инчови хромирани накрайници. Автомобилът е на 15-инчови джанти Rallye, разширени до 10 инча отзад, с гуми тип drag radial, а спирачните тръбички са заменени с неръждаеми.

В интериора са запазени заводските седалки, кори на вратите, тонирани стъкла и подложка на таблото. Инструменталният панел Rallye със скоростомер до 150 mph (около 241 км/ч) и оборотомер до 8 000 об/мин е професионално възстановен. Колата е поръчана от завода без радио (radio-delete), но е добавен дискретно афтърмаркет Alpine, както и ръчен смукач и задни щори на стъклото, изработени от Gene Gregory след спирането на оригиналните заводски части.

Към автомобила има документация, включително копие от регистрационен документ (title) от 1996 г. и доклад от Chrysler Registry (регистър на Chrysler) от Galen Govier, който потвърждава произхода. Екземплярът е произведен в завода Hamtramck, Мичиган на 12 декември 1969 г. и е сред 284 произведени за САЩ през 1970 г. Hemi Cuda hardtop с 4-степенна ръчна кутия.

Заводските опции включват боя FE5 Rallye Red, предна и задна еластомерна броня, сервоусилвател на спирачките, щифтове за капака, както и 6-позиционно регулируема „bucket“ седалка.

През 30-те години собственост Jim не е карал автомобила на състезание, а го е извеждал само на кратки отсечки от 15–20 мили (около 24–32 км) до местни събития, като е печелил отличия „Best of Show“ в New England Dragway. Колата е карана само с 110-октанов състезателен бензин Sunoco и показва 40 483 мили (около 65 150 км) на километража.

В крайна сметка продажбата е продиктувана не от пазара, а от здравословни проблеми и нуждата собственикът да се грижи за съпругата си.

Значимостта на модела Plymouth Hemi Cuda идва и от краткия му производствен период в разгара на „войните за конски сили“. Моделът е предлаган само през 1970 и 1971 г. на платформата E-body, като е имало две каросерии — hardtop и кабриолет. Купувачите са можели да комбинират 426 куб. инча Hemi V8 с 425 к.с. с тежкотоварна 4-степенна ръчна кутия или A727 TorqueFlite 3-степенен автомат.

Производствените обеми подчертават рядкостта: през 1970 г. Plymouth прави 652 hardtop и 14 кабриолета (общо 666), а през 1971 г. — 107 hardtop и 7 кабриолета.

На колекционерския пазар стойностите варират силно според автентичността. Модифицирани или без съвпадащи номера 1970 Hemi Cuda hardtop като този екземпляр се оценяват на „ниски шестцифрени“ суми, докато документирани hardtop автомобили със съвпадащи номера се търгуват между 600 000 и 1 500 000 долара. Кабриолетите Hemi Cuda достигат 2 000 000–3 500 000 долара на търгове.