Пет необичайни автомобила с шест колела вместо четири

Автомобили с шест колела не са рядкост при камиони и някои пикапи, но при пътни и състезателни машини те са изключение. Въпреки това през годините се появяват няколко проекта, създадени не само да шокират, а и да покажат, че допълнителен чифт колела може да подобри възможностите. По-долу са пет от най-нестандартните примери, които заменят класическата конфигурация с четири колела с общо шест.

Ford Seattle-ite XXI

В края на 50-те и през 60-те години американските производители се надпреварват както в салоните и на пистата, така и по автомобилните изложения. На Световното изложение в Сиатъл през 1962 г. Ford показва един от най-нетипичните си концепти — Seattle-ite XXI, проектиран от Алекс Тремулис.

Моделът е дълго и елегантно купе с двукрилни врати и стъклен балдахин, вдъхновено от естетиката на „космическата ера“. Концептът има шест колела, като допълнителният чифт отпред е замислен да подобри сцеплението и маневреността на необичайно дългото купе.

Освен това Seattle-ite XXI демонстрира идея за сменяем енергиен източник, включващ малък ядрен реактор. Инженерите на Ford са си представяли, че ядрената енергия може да навлезе в автомобилната индустрия, но това не се случва.

Tyrrell P34

През 70-те години моторните спортове се развиват бързо, а Формула 1 се превръща в поле за смели решения. Британският отбор Tyrrell Racing изненадва света с болид, който използва два чифта по-малки колела отпред.

Tyrrell P34 дебютира през 1975 г. и е проектиран от Дерек Гарднър. По онова време правилата ограничават широчината на предното крило до 1,5 метра. Поради разположението на носа — където трябва да се поберат краката на пилота, кормилният механизъм и част от окачването — стандартните предни гуми стърчат извън контура на крилото и това влошава аеродинамиката.

Решението на Гарднър с четири предни колела цели да преодолее проблема и според материала работи. Тъй като правилникът не изисква автомобилът да е с четири колела, P34 получава право да се състезава. Той участва през сезон 1976 г. и след последващи промени остава в надпревара до края на сезон 1978.

Renault 5 Turbo 6x6 by De Léotard

Renault 5 Turbo излиза през 1980 г. като машина, замислена за хомологация на екстремна версия с централно разположен двигател за рали. Макар да не се превръща в доминиращ рали автомобил, моделът остава сред най-емблематичните „хот хеч“ автомобили.

По-малко известен факт е, че е изграден и вариант с шест колела — дело на рали ентусиаст и каросерист. Кристиан Де Леотар в Франция става известен с увлечението си по 6x6 превозни средства, а този Renault е част от него.

Де Леотар се сдобива с ранна бройка R5 Turbo и я модифицира: удължава шасито, добавя допълнителен заден мост и преработва трансмисията така, че централно разположеният редови четирицилиндров двигател да задвижва четирите задни колела, а не само двата задни.

Шестколесният Renault е записан за участие в рали-рейда Париж–Дакар, но не успява да финишира заради механични проблеми.

Panther 6

Шестколесният Tyrrell P34 вдъхновява инженери да експериментират извън рамките на обичайното. Един от тях е Робърт Янкел — британски дизайнер на луксозни лимузини и специализирани автомобили и основател на Panther Westwinds.

През 1977 г. Янкел представя Panther 6 — голям и луксозен кабриолет, който, както подсказва името, е с шест колела. Подобно на P34, моделът използва четири по-малки колела отпред, насочени към подобряване на сцеплението и управляемостта.

Panther 6 е задвижван от модифициран 8,2-литров V8 Cadillac, комбиниран с 3-степенна автоматична трансмисия. Сред описаните екстри са електрически седалки, автоматичен пожарогасител, електронен мек покрив и сваляем твърд покрив за студения сезон.

Янкел твърди, че автомобилът е толкова мощен и аеродинамичен, че може да надхвърли 322 км/ч, но това не е проверено. Обмисляно е производство, но финансови ограничения го спират и освен първоначалния концепт е изграден само още един прототип.

Covini C6W

Друг проект, вдъхновен от Tyrrell P34, е Covini C6W — италиански суперавтомобил с шест колела. Идеята идва от дизайнера Феручо Ковини, който е убеден, че концепцията може да промени сегмента.

Проектът започва през 1974 г., но поради финансови и логистични ограничения е замразен за близо три десетилетия. През 2003 г. Ковини го възобновява, а година по-късно показва работещ концепт. Серийната версия дебютира на Международния автосалон в Женева през 2005 г.

C6W е изграден върху собствено шаси и има каросерия от фибростъкло, проектирана от самия Ковини. Задвижването идва от 4,2-литров V8 на Audi с мощност 434 к.с., комбиниран с 6-степенна механична трансмисия. Според публикацията моделът „твърди“, че може да достигне максимална скорост 299 км/ч.

Планирано е производство в малки серии, но финансови проблеми и слаб интерес не позволяват реализация, а проектът постепенно остава в забвение.

Изображения: Ford Motor Co, Tyrrell Racing, Camille de Leotard via Hagerty, Panther Westwinds