Парламентът сваля прага за лиценз на превозвачи до 2,5 тона
Прагът за лиценз пада до 2,5 тона и затяга правилата
Комисията по транспорт и съобщения към Народното събрание прие на второ гласуване законопроект за промени в Закона за автомобилните превози, който сваля прага за лицензиране на превозвачи от 3,5 тона на 2,5 тона за вътрешни и международни превози. Мярката е ключова, защото цели привеждане на българските правила в съответствие с европейските изисквания и влияе пряко върху малките транспортни фирми и контрола в сектора.
Промените са внесени от Министерския съвет и се разглеждат на фона на наказателни процедури от Европейската комисия срещу България за забавено въвеждане на европейските правила в автомобилния транспорт.
Следващият ефект е двоен: от една страна повече превозвачи попадат под режим на лицензиране и контрол, а от друга — бизнесът предупреждава за допълнителни разходи и административна тежест.
Законопроектът обхваща условията за достъп до професията „автомобилен превозвач“, контрола върху дейността на транспортните предприятия, работното време и почивките на водачите, командироването им и използването на наети превозни средства.
Европейската комисия вече е предприела действия по една от процедурите, свързана с командироването на водачи: през октомври 2025 г. е внесен иск пред Съда на ЕС, с искане за еднократна сума от 481 000 евро и дневна санкция от 12 384 евро до изпълнение на задълженията.
Сред предвидените мерки са по-строг контрол върху финансовата стабилност на превозвачите и действия срещу фирмите „пощенски кутии“. Увеличава се и срокът за съхранение на документите за управление и почивки на водачите от 28 дни на 56 дни.
Намаляването на прага за лицензиране беше централна тема в дебата. Чило Попов от „Демократична България“ посочи, че европейската директива цели въвеждане на лицензиране за превози с превозни средства от 2,5 до 3,5 тона само при международни транспортни услуги, но не и при вътрешни. Той предупреди, че разширяването на изискването и за вътрешни превози може да потисне малкия бизнес и да засегне фирмите с 1–2 буса.
Попов акцентира и върху разходите за съответствие, като посочи, че само инвестицията в тахограф е около 2500 евро, което може да откаже малки фирми. Той изреди и допълнителни условия за лиценз — договор с медицинско лице, сервизна база, доказана гаражна площ и други изисквания, които според него по-лесно изпълняват големи превозвачи.
Сходна позиция изрази Явор Панталеев от Националното сдружение на българските спедитори, който постави въпроса защо превозвачите с по-малки превозни средства се приравняват към сивия сектор. Българската стопанска камара също настоя намаляването на прага да се прилага само за международните превози, но не и за вътрешните.
От Камарата на автомобилните превозвачи в България изпълнителният директор Димитър Димитров заяви, че промените ще увеличат административната тежест, но ще пресекат нелоялната конкуренция. По думите му част от по-малките товарни превозни средства вече работят в сивия сектор, тъй като контролът е затруднен. Той подчерта и необходимостта от преходен период, за да могат превозвачите да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания.
