Общините търсят финансиране за пътни камери за видеоконтрол
Видеонаблюдението обещава повече безопасност, но без ясен ресурс
Подготовката на общините за въвеждане на видеонаблюдение в населените места вече е в ход, като камерите трябва да бъдат свързани с националната система на МВР. Целта е по-голяма сигурност за хората и 50% от приходите от глоби да постъпват в общинските бюджети.
Темата излиза на преден план и заради безопасното движение с електрическите тротинетки, обсъждано на дискусия с участие на кметове и експерти, организирана от НСОРБ.
Видеоконтролът на трафика се разглежда като ключов инструмент за намаляване на нарушенията и инцидентите, но поставя общините пред конкретен финансов и организационен тест: инвестицията е предварителна, а възвръщаемостта от санкции е бавна.
Кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов, член на Управителния съвет на Сдружението на общините, посочва основния проблем: откъде ще дойдат средствата за закупуване на камерите. По думите му общините трябва да ги поставят за своя сметка, като цената на едно устройство е между 30 000 и 50 000 евро, а отделно са нужни средства за поддръжка и обслужване.
Според д-р Кабаиванов приходите от глоби при сегашната ситуация не могат да покрият тези разходи, защото нарушението се регистрира в националната база данни, а средният срок, в който половината от глобата се очаква да постъпи в общината, е от 1 до 6 години. Той подчертава, че само малък брой големи общини и курортните с високи приходи от туризъм биха могли да си позволят да започнат с по няколко камери.
Кабаиванов предлага финансирането да се търси от Националния фонд за безопасност на движението, където има около 300 000 млн. евро, предвидени за мерки за намаляване на травматизма и произшествията, но досега не са заделяни средства за общините. По думите му финансирането може да се разпределя по критерии, предложени от кметовете, като дължината на общинските пътища и населението.
Той предлага общините заедно с районните управления на МВР да определят местата за камерите, а МВР да проведе процедура по Закона за обществените поръчки, да избере доставчик и да постави устройствата. Общините да поддържат системата, но приходите от глобите да постъпват при тях. Кметът на Карлово заявява, че ще внесе официално предложението на следващото заседание на Управителния съвет на НСОРБ.
Изграждането на видеонаблюдение излиза на дневен ред и с промени в Закона за движение по пътищата, както и след приемането на Наредбата за регистрацията на индивидуалните електрически превозни средства в общините с Постановление №176 от 2 октомври 2026 г., обнародвано в Държавен вестник, бр. 92 от 6 октомври 2026 г. Наредбата е в сила от 10 октомври 2026 г. и предвижда 12-месечен гратисен период за регистрация и издаване на номера на индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС).
Това означава, че реалната регистрация в общините и санкциите за липса на регистрационни табели стартират през октомври 2027 г. Всяко регистрирано ИЕПС трябва да има два регистрационни номера с черни цифри на бял фон — едната табела се монтира отляво на кормилната колона, а другата се поставя под платформата за стъпване.
Общините изчакват да бъде създаден Единен държавен регистър — електронна платформа, чрез която да се извършва регистрацията, посочва д-р Кабаиванов. По думите му за средна по големина община като Карлово регистрацията не би била проблем при предположение, че тротинетките са до 200, и може да бъде извършена в рамките на няколко месеца. Трудността според него ще бъде в големите градове, където броят им е няколко хиляди или няколко десетки хиляди, като в София.
Кабаиванов подчертава, че новата отговорност не е обезпечена финансово. Той посочва, че първоначално в проекта за бюджета за 2027 г. е било предвидено общини като Карлово да получат средства за разкриване на един щат за служител, който да отговаря и за регистрацията на тротинетките, и за камерите за видеоконтрол, но впоследствие този щат е отпаднал. За контрола на движението на тротинетките той уточнява, че по закон е изцяло в правомощията и отговорността на МВР.
