Непременно: Peugeot 3008 1.6 Pure Tech GT Pack

Днес ще стане дума за работата по лекия фейслифт в средата на живота на второто поколение от фундаментално важен за галската гама модел – Peugeot 3008. Важен, защото ръстът в европейските продажби на SUV докара работата дотам, че през март делът им вече е 45% от пазара, а на тях се гледа като на един от двата основни двигателя за бъдещия растеж; другият естествено е електрификацията, но нея днес по чудо ще пропуснем.

3008

    Възложена му бе една основна задача, която днес ретроспективно можем да отсъдим като изпълнена: принципното репозициониране на марката по вертикала. Заданието да е разпознаваем като компактен SUV, не кросоувър, очевидно проработи, а концепцията за елегантния му външен вид, с който да спечели нови привърженици отвъд вече набраната клиентска база се оказа добре премерена.

На първо място това се дължи на добрия външен вид – макар и не твърде радикално, развитието е факт: между новите, по-агресивни диодни светлинни блокове с характерната им графика и анимирани мигачи е разположена безрамковата предна решетка, сходна с тази на 508, чиято основна цел според дизайнерите е да свърже предните обеми в една флуидна цялост.

Нова е и предната броня с декоративните си вертикални елементи, нови са и задните светлини. Без да е изпълнен в ефектната двутонова конфигурация на 308 GTI, контрастът между специалния бял цвят и черната контрастна графика на пакета Black Pack, включваща 19-цоловите джанти, е истински представителен, подсилвайки изострената, драматична външност, характерна за пежата от последните години, в която скритата С колона е само един от много, действащи във визуален синхрон, елементи. Аз пък по правило се вглеждам и в старанието по сглобката на външните панели – още един аспект, в който 3008 се представя на ниво.

Вътре

     Каквото и да ви разправям за външността, интериорът е мястото, където 3008 печели истинските си продажби: вътре е интересно по толкова много причини, че актуализацията в средата на живота само е развила вече изграденото усещане за благоденствие.

Исторически погледнато, спокойно можем да заключим, че емблемите, успешно дръзнали да борят желязната логика във Volkswagen Group със странен вътрешен дизайн, са малко; „Пежо“ обаче са се справили. Таблото не само изглежда, а и функционира различно, като при това почти всичко работи както трябва и е подредено с усет за правдоподобност, какъвто първоначалното му лудо впечатление не предполага.

От централната конзола до вратата архитектурата се вие около водача и по подразбиране включва най-новата версия на инфоразвлечението с новия й, по-голям екран. Тук е и малкият като щурвал на подводница, но много удобен волан, и високо поставеният и подлежащ на конфигуриране инструментален панел с 12,3-инчов i-Cockpit дисплей с подобрен контраст. Прилича на виртуалния кокпит в Audi и можете да го променяте на вкус според предпочитанията си. Аранжиментът е отличен и за разлика от някои други техни модели видимостта над волана е добра – дума няма, че това е един от най-добрите интериори в сегмента.

Ако има някакво изключение, то е в интеграцията на климатичния контрол в новия, леко бавен, но с отлична графика 10-инчов капацитивен дисплей с малко странна функционалност, която след настройването на температурата не ви връща към предходното меню по подразбиране. Защо, ах, защо не можем да имаме физически бутони?! С управлението на вентилационната система ще общувате значително по-често (една функция back би свършила чудна работа), отколкото с бутоните за отопление на седалките, при които кампанията за автентичност продължава. 

Няма да мрънкам твърде обаче, защото в борбата с копчетата Peugeot далеч не са сами, а и няма много друго за мърморене: преобладаващото мнозинство от материали е с добро качество; миксът от форми, текстури, акценти и цветове е по-увлекателен, отколкото в онези подли фолксвагени и шкоди, и ако високата шофьорска позиция е онова, което търсите (а какво, по дяволите, правите в SUV, ако не е така?), то 3008 я предлага, подкрепена от отлични кожени седалки с интересно капитониране и разнообразна електрическа отоплително-масажна функционалност във високите нива на оборудване. В това отношение имаме работа със защитими премиум претенции, гарнирани с изобилие от изобретателни, полезни и обширни ниши за съхранение на всякакви потреби.

Пространството отзад ме изненада: по-широко е отколкото изглежда и мога да седна прилично зад себе си, а гладкият под ще рече, че няма да има тихи войни за пространство, ако се наложи там да седнат трима. Багажникът е голям – с нисък праг и широка електрическа врата.

Последна подробност: производителите имат навика да крият великденски яйца из интериорите си под формата на игри в дисплеите (Tesla), офорти в стъклата (Jeep) или гравюри в пантите (McLaren) и Peugeot не правят изключение. Радостната малка изненада под формата на нещо обратно на яйцето е тонът на предупредителната аларма, която ще чуете, ако отворите вратата при работещ двигател, без да включвате ръчната, както някои правят често при паркиране, за да са сигурни, че няма да пуснат стружка на джантите в бордюра. Звукът е така стряскащо пронизителен, че като нищо ще ви улесни да направите удара, от който е предназначен да ви предпази: вероятно статистиката е показала, че шофьорите на „Пежо“ са склонни към често падане от колите си, докато маневрират…

Цялата статия може да прочетете тук: https://kaloyanjelev.blogspot.com