Mercedes-Benz разширява гамата с над 40 модела до 2027

Планът на Mercedes-Benz носи повече избор, по-ефективни задвижвания и нови батерии

Mercedes-Benz ще разшири продуктовата си гама с над 40 нови модела до края на 2027 г., включително изцяло електрически автомобили и хибриди. Компанията променя и начина, по който развива задвижванията си — с фокус върху реални данни от шофиране, цифрови симулации и модулни „строителни блокове“ за много серии. Значението е пряко за клиентите: повече варианти по класове и по-бързо внедряване на технологии от двигатели до батерии.

Още след старта на разработката Mercedes-Benz използва реалното потребителско поведение, за да дефинира целите за новите задвижвания. В анализа влизат цикли на движение, модели на ускорение, движения на педала на газта, каране с ремарке и потегляне по наклон, след което параметри като мощност, въртящ момент, предавателни числа и стратегии за управление се „проиграват“ дигитално в много варианти.

След цифровата фаза идват изпитания на стенд при реални натоварвания и температури, които трябва да потвърдят виртуалните резултати, а после — тестове в автомобил. Подходът е системен: окачване, спирачки и управление се разработват като цялостно съгласувана система за конкретния тип задвижване, а не като отделни компоненти.

Ключов елемент е MB.OS — операционна система, която свързва централни функции на автомобила независимо от вида задвижване. Идеята е да няма „твърда“ концепция само за електромобили или само за двигатели с вътрешно горене, а платформа, която обединява различни технически подходи.

Модулни платформи за двигатели и електрозадвижване

При двигателите с вътрешно горене Mercedes-Benz залага на модулното семейство FAME, включващо бензинови и дизелови хибриди с ISG 2.0 (интегриран стартер-генератор). Те са планирани за използване от GLA до S-класа. Общите технически решения включват изцяло алуминиев картер с технология NANOSLIDE® и турбокомпресор със „сегментна турбина“.

При електромобилите модулният подход идва от технологичната програма VISION EQXX и е предвиден за CLA, CLA Shooting Brake, GLB, GLA, GLC и C-класа. 800-волтовата архитектура трябва по-късно да се пренесе и към по-големи серии като E-класа и S-класа.

Mercedes-Benz посочва, че електрическата задвижваща единица 2.0 е разработена изцяло вътрешно и ще се произвежда в собствения „Powertrain“ производствен съюз. Тя е проектирана за 800 V още от началото, включително в началните сегменти. Използването на силициев карбид в инвертора (преобразувателя) е насочено към по-висока ефективност, а двустепенна трансмисия с „кучешко“ превключване (klauenschaltung) цели баланс между въртящ момент, максимална скорост и разход.

Батерии: нова клетъчна химия и твърдотелни решения

При батериите Mercedes-Benz цели да покрива ключови компетенции вътрешно: компанията дефинира изискванията, разработва батерийните системи и ги интегрира в автомобилите. Паралелно се работи по нови поколения клетки с по-висока енергийна плътност, по-кратко време за зареждане и по-ниска нужда от суровини.

Посочени са химии като комбинация LMO/NMC (с повече манган и по-малко кобалт и никел) и LNMO. За LNMO се уточнява, че може да бъде без кобалт, да изисква значително по-малко никел и при сравнимо тегло и обем да даде до 30% повече пробег спрямо LFP.

За твърдотелните батерии Mercedes-Benz работи с Factorial Energy и ProLogium. Автомобил EQS с съвместно разработена литиево-метална твърдотелна батерия е изминал 1 205 км от Щутгарт до Малмьо при реални условия без междинно зареждане.

Трансфер на знания от Формула 1 и конкретен пример

Компанията акцентира и върху трансфер на технологии от Формула 1 чрез Mercedes-AMG High Performance Powertrains, с фокус върху know-how, методи и скорост на разработка.

Като конкретен пример е даден доработеният 1,5-литров бензинов двигател M 252 LS с 170 kW плюс 23 kW. Mercedes-Benz го определя като най-мощния четирицилиндров двигател в компактния клас на марката и първия мотор на компанията с електрически турбокомпресор за отработени газове. В GLB 250 той ускорява с около 0,1 сек по-бързо от M 260 в предходния модел, при около 17% по-ниски CO₂ емисии.