Mercedes-Benz цели кобалт без батериите до 2030 г.
Mercedes-Benz гони по-чисти батерии с повече пробег
Mercedes-Benz си поставя 2030 г. като целевата година, в която да може да оборудва продуктовата си гама с батерии без кобалт. Това заявява Щефан Бах, старши мениджър „Клетъчни технологии и батерийни концепции“ в Mercedes-Benz, по време на технологично събитие в Германия.
Темата е важна, защото кобалтът е ключов за днешните литиево-йонни батерии, но добивът му е свързан с тежки социални рискове, а производителите търсят алтернативи, които да запазят безопасността и пробега.
Кобалтът се превърна в болезнена тема за електромобилите още с масовото им навлизане около 2010 г. Типичният литиево-йонен пакет съдържа 10–20 lbs (4,5–9,1 кг) кобалт, използван за ограничаване на корозията на катода, за повишаване на ефективността и пробега и за стабилност на пакета, което намалява риска от пожар. Стойността на кобалта в среден батериен комплект е 100–400 долара.
Проблемът е, че 70–74% от световния кобалт идва от Демократична република Конго, където добивът в занаятчийски обекти в югоизточната част на страната се свързва с тежки условия на труд, ниско заплащане и детски труд. Организацията Save the Children посочва, че „в ДР Конго десетки хиляди деца работят ежедневно на минни обекти“, за да подпомагат семействата си.
Замяната на кобалта не е лесна, но напредъкът идва основно от железни формули. Пробивът досега е литиево-железен фосфат (LFP) — химия, която позволява по-евтини пакети, но с недостатък: сравнително ниска енергийна плътност. Приблизително 55% от новите електромобили в света използват LFP батерии. Tesla е сред големите поддръжници на LFP, но заради ограниченията в плътността по-дългопробегните версии на Model 3 и Model Y използват клетки с високо съдържание на никел.
Tesla е обещала да намали използването на кобалт до „почти нула“. Доставчикът Panasonic все още не е стигнал дотам, но произвежда никел-кобалт-алуминиеви литиево-йонни клетки, при които кобалтът е сведен до 5–10% от масата на катода, а пътната карта на компанията предвижда излизане от „кобалтовия бизнес“.
Енергийната плътност остава ключовият препъникамък при LFP за част от производителите. Сам Абуелсамид, вицепрезидент „Пазарни изследвания“ в Telemetry, посочва, че General Motors първоначално е планирала да използва LFP за всички свои базови модели.
Chevrolet Bolt (моделна година 2027) е оборудван с LFP клетки от китайския доставчик CATL и осигурява пробег 262 мили (422 км). По думите на Абуелсамид GM е постигнала такъв напредък с батерии богати на манган (LMR), че е решила да използва тази химия — с „практически без кобалт“ — в по-широк мащаб. GM и съвместното предприятие Ultium Cells с LG инвестират до 1 млрд. долара за производство на LMR клетки в Спринг Хил, Тенеси.
LMR батериите използват смес от 65% манган и 35% никел. По-ниското съдържание на никел намалява разходите. GM взема решение да запази преработения Bolt само за една моделна година, тъй като вносът на LFP клетки CATL от Китай с високи мита вече не е имал смисъл, а моделът е бил засегнат и от загубата на федералния данъчен кредит. Компанията все пак подготвя други базови електромобили с ориентировъчна цена около 30 000 долара.
Преходът към твърдотелни батерии сам по себе си не решава проблема с кобалта, защото твърдотелните решения могат да се изграждат с различни химии — с или без кобалт. Factorial Energy, която работи по твърдотелни батерии с партньори като Mercedes, Hyundai/Kia, Karma и Stellantis, търси намаляване или премахване на кобалта чрез различни химии, включително литиево-никел-манганов оксид (LNMO) и LFP.
Mercedes-Benz не обещава категорично, че ще приключи с кобалта до 2030 г., но го поставя като цел. Компанията разчита и на развитието на LNMO клетки, за които посочва потенциал да подобрят енергийната плътност, да свалят производствените разходи и да осигурят до 30% по-голям пробег.
