Китай изпреварва Европа и натиска автомобилната индустрия

Китайските електромобили свалят цените и променят пазара в Европа

Един на всеки седем нови автомобила, продавани в Обединеното кралство, вече е произведен в Китай. Това има значение, защото натискът върху европейските заводи се засилва точно в момента, когато индустрията е принудена да премине към декарбонизация и електромобили.

Автомобилните хъбове във Волфсбург, Бирмингам и Милано са изправени пред технологична революция, която идва от Далечния изток. Контрастът е ясен: Европа има традиция и мащаб, но Китай комбинира автоматизация, контрол върху веригите за доставки и ценово предимство, което вече се вижда на пазара.

Китайски завод в град Хъфей произвежда електрически автомобили с над 90% автоматизация, като роботизирани ръце работят с висока прецизност по поточната линия. При толкова висока степен на автоматизация са нужни по-малко условия като отопление и осветление, има по-малко грешки и няма загубени дни заради стачки или болест.

Производствените разходи в Китай спадат рязко, когато към производството се интегрират усъвършенстван софтуер и системи за бързо зареждане на батерии. Ефектът е директен върху цената: стойността на превозно средство може да бъде по-ниска с около една трета спрямо сравним европейски автомобил, което прави китайските модели все по-видими и в ежедневието на европейските семейства.

Преди няколко години Германия възлагаше на Китай производството на бюджетни автомобили, но този период е приключил. Сега Европа се сблъсква с последиците от продължило десетилетия самодоволство, докато Китай залага на стратегическо планиране и търпение.

Китай вече не просто настига Европа, а я изпреварва, използвайки капитал в индустриален мащаб и изграждайки екосистеми от доставчици. Правителствената подкрепа, конкуренцията между местните компании, контролът върху веригите за доставки на суровини и нарастващото предимство в цената на енергията ускоряват прехода на страната от изоставащ производител към индустриален двигател за следващото поколение автомобили.

Ключовият разход при електромобилите са батериите: батерийните системи са около една трета от общата цена на електрическото превозно средство. Китайските производители на батерии контролират целия процес – от рафинирането на литий до сглобяването на клетки – и това вече не се свежда само до по-евтина работна ръка.

Заплатите в Китай са по-ниски от тези в Западна Европа, но човешкият принос в модерното автомобилостроене е намалял драстично заради автоматизацията. Така традиционното европейско предимство – по-високи заплати срещу по-висока производителност – се стопява, защото високотехнологичните китайски фабрики постигат продуктивност чрез автоматизирано оборудване.

На световния пазар производителите не могат да си позволят да плащат на европейските работници два до три пъти повече на час от служители, които изпълняват сходни производствени задачи другаде. А залогът е голям: превозните средства са двигателят на производствения сектор на континента, но този двигател започва да губи мощност, когато китайските производители задушават експортните пазари и навлизат в европейските шоуруми.

Пазар след пазар европейските традиционни компании отстъпват позиции – от Обединеното кралство, където китайските марки вече държат 19% пазарен дял, до развиващите се икономики в Югоизточна Азия и Латинска Америка.

В Европа мерките за намаляване на въглеродните емисии носят риск континентът, който дълго е доминирал автомобилната индустрия, да се превърне в периферен партньор в система, зависима и оформяна от други. Ако няма отговор на „корпоративната колонизация“ чрез енергийна реформа и по-свободен поток от капитал, Европа рискува да се превърне в монтажен аванпост за чуждестранна интелектуална собственост, докато собствените ѝ фабрики затихват.