Като имейл от НАП: Volkswagen ID.4

Също както при получаване на имейл от НАП с предмет „Известие за неплатени задължения“, качването за първи път във „Фолксваген“ ID.4 е едно наглед обикновено действие, натоварено с известен трепет на тревожност.

Знам, звучи ви смешно, знам. Въпреки, че това е едва вторият автомобил след хечбека ID.3, който се произвежда под голямото заглавие на субмарката ID, ID.4 е просто поредният кросоувър. И макар визуалната игра на извивки и остри ъгли да загатва нещо необичайно, много от електрическите кросоувъри вече съществуват: Hyundai правят един такъв, както и Ford, както и Peugeot, и Opel, и DS. Тогава защо това напрежение? Причината е, че предлагащият се у нас от пролетта ID.4 оглави европейските електрически SUV класации още през април, а очакванията от него са да оформя електромобилния пазар на предстоящото десетилетие, при това далеч отвъд Европа: освен в двата германски завода, догодина ще го видим да слиза от конвейерите на още два китайски и един американски завод, което би следвало да го постави върху острието на пазарния бръснач, поне според амбициозните нагласи във Волфсбург. А те са един „традиционен“ производител с електромобилни амбиции, надхвърлящи тези на всички други. Чуйте само: според стратегията Transform 2025+, до 2024 г. в електрическа мобилност ще са инвестирани 11 милиарда евро; до 2029-а ще са представени до 75 напълно електрически модела, които към 2030 би следвало да правят 70% от процента от продажбите.

Рецептата за символичното присъствие на ID.4 в продажбения микс на VW в България е проста: ниска покупателна сила + липса на субсидии + символична зарядна инфраструктура + системни производствени проблеми. Докато не се раздвижим, екосистемата ни ще  остане необитаема за електромобили и след преодоляването им

Толкова висока летва на очакванията подсказва колосален пазарен потенциал и много литиеви йони в огъня на ID офанзивата, ако се справи. А ако не? Е, да не бъдем песимисти…

Колкото до самия хардуер, под чистия му, леещ се дизайн, редуващ плавни преходи с остри ъгли и излъчващ вдъхновени от природата сила и убедителност, се крие вече познатата архитектура MEB с дълго междуосие (2.77 м), съпоставимо с това на по-дългия Tiguan Allspace и споделено с вътрешните конкуренти от Audi и Skoda. Не бих определил отклонението от убедителната технична геометричност на конвенционалните фолксвагени като красиво (това естествено е напълно субективно, а и естетиката тук е всичко друго не и самоцел), но в никакъв случай не е и непривлекателно. Пример: графиката на светлините, правеща го по-интересен за гледане по здрач. Както при всички електромобили, и тук особено внимание е обърнато на аеродинамиката: високият 1.61 ID.4 има коефициент на въздушно съпротивление Cd от само 0.28. Да чуем как го обобщава главният дизайнер на „Фолксваген“ Клаус Зикиора: „ID.4 представлява еволюция на електромобилния дизайн.“ Точка.

Вътре

Прехвърляйки крак през прага на шофьорската врата, бързо осъзнаваш, че освен с външността си, ID.4 е различен от всичко конвенционално в саксонското меню и вътре.

Топографията на арматурното табло е отчасти вдъхновена от тази в Golf, но както и при ID.3, е още по-минималистична. Осезаемата липса на физически бутони и превключване с механична обратна връзка е в състояние да шокира слизащият даже от Tiguan.

Бялата пластмаса, която в някои модификации обгръща иначе изящния, малък, 5.3-инчов шофьорски дисплей, изглежда направена от същия стерилен, медицински успокояваш материал, използван за корпусите на ЯМР скенерите (абсолютно умишлено – без никакво съмнение) и се разклонява в селектора за скоростите, проектиран изцяло в духа на BMW i3.

В допълнение към семплите, но привлекателно изглеждащи и много удобни седалки, както и органичните линии във вратите, личи модерният стремеж на Volkswagen да се лишат в максималната възможна степен от физическо превключване, създавайки една определено по-специална атмосфера, която едновременно е и отпускаща, защото долната част на предното стъкло е сравнително ниско, а видимостта напред не налага никакви усилия.

Странности, разбира се, не липсват: защо например да използвате не особено чувствителна на допир капацитивна повърхност за превключване на функционалността на два бутона за управление на четири стъкла, вместо просто да монтирате четири?

Все в този дух на странност е организирано превключването в тази кола изобщо: ако притежават приятна механична обратна връзка, предлагат копринено гладка повърхност и декоративна рамка от четкан алуминий, бутоните по правило ви карат да се чувствате в скъпа, добре изработена кола. ID.4 не превключва, няма даже ръчна спирачка – включва се автоматично, след като спрете, ако е активирана през екранното меню от големия, централен 12-инчов дисплей. Вместо през бутони, всичките ви взаимодействия и сетивни впечатления от интерфейса за общуване с машината зависят от функционалностите на екрана и капацитивните допирни точки. Включително плъзгачите за сила на звука и температура в основата му, чиято функционалност продължава да прилича на бета версия – любопитно е да видим как ще я развиват.

Честото им инцидентно активиране, когато палецът ми търси опора, докато настройвам нещо с показалец по екрана, е досада и половина. Още половинка повече е тя, когато докоснеш чувствителните на допир точки във волана, когато, хм, просто го въртиш. Когато пък имаш истинската нужда от тях, реакцията им не е достатъчно надеждна, което пък разсейва, защото те кара да повтаряш действието, контролирайки го с поглед.

Но, да: действителната разделителна способност на дисплея е висока, а графиката върху него – хубава, каквито и са графично обособените и реагиращи на жестове преки пътища към често използвани менюта. Сега остава и софтуерните актуализации да започнат да вършат своята полезна работа по многото очевидно необходими функционални корекции, които гласовият асистент не съумява да компенсира. От друга страна, безжичните Apple CarPlay и Android Auto са много удобни и в някои отношения превъзхождащи очевидно ранната версия на бордовия софтуер.

От много приказки по софтуера – но нали колите вече са едни компютри на колела, та ще ми простите, вярвам – за малко да пропуснем останалото в интериора. А то е, че естетиката на минимализма ме спечели с добрия подбор на материали и заобикалящо осветление, специална похвала за което заслужава естетичната и много находчиво интелигентна функционалност на видимо подобрената ID.Light. Същото с графиката и функционалната уместност на добавената реалност в предното стъкло, ползата от която осмисляш чак след като използваш навигацията из напълно непознати места.

И планини от пространство, да не пропуснем – за седналия в средата на втория ред включително. Местата за съхранение са щедри и изпълнени с изобретателни джобове и ниши, с подобаващо обилие от USB-та, и въпреки единственият позитивен интериорен параграф, нямайте никакво съмнение, че ID.4 има един отлично обмислен интериор, стига да не сте в ролята на каращия.

Малкият преден багажник би бил добре дошъл, тъй като разполагането на кабелите под пода на багажника е лишено от практичен смисъл – осмисляте го най-добре, когато е пълен.

Цялата статия може да прочетете тук: https://kaloyanjelev.blogspot.com