Jay Leno показва 1938 Lincoln Model K с V12

Jay Leno показва еднократен Lincoln Model K с 6,8 л V12 и семейна история

Jay Leno представи 1938 Lincoln Model K V12 Judkins Touring Coupe в епизод на Jay Leno’s Garage. Автомобилът е еднократен (one-off) проект на каросеростроителя J.B. Judkins и има рядка история на собственост: 57 години е бил в семейството Nethercutt, което го е карало реално, а не само е съхранявало.

Колата е важна не само като предвоенен луксозен Lincoln, а като пример за американското каросеростроене (coachbuilding) от края на 30-те — период, в който смели дизайнерски решения често се сблъскват с консервативни корпоративни оценки.

Моделът е 1938 Lincoln Model K V12 Touring Coupe, известен в документите от епохата като Judkins Model 1440 или Coupe de Voyage. Judkins е дългогодишен производител на каросерии, започнал като майстор на файтони, основан още през 1857 г.; първите каросерии Judkins за Lincoln са от 1921 г., а последните — от 1938 г., като този автомобил е сред финалните проекти.

По време на 1920-те и 1930-те, под ръководството на John B. Judkins, компанията изработва индивидуални каросерии за Lincoln, Duesenberg, Packard и Pierce-Arrow, включително 27 каросерии за Duesenberg и 12 персонализирани Lincoln Model K. Въпреки че Голямата депресия удря силно каросеростроителите, Judkins прави още две последни каросерии през 1938 г., с което приключва серия от около 5 900 каросерии за Lincoln, произведени в партньорството.

Конкретно този 1938 Lincoln Model K Touring Coupe е изработен „на риск“ за Edsel Ford (президент на Ford Motor Company и покровител на подразделението Lincoln). Дизайнът е дело на Roland L. Stickney, а инженерните чертежи са завършени от John F. Dobben и Herman A. Kapp. Формата тип fastback (бърз наклон на задната част) е вдъхновена директно от френски 1938 Delage.

Когато автомобилът е представен в Dearborn през 1938 г., стилистите на Ford Motor Company отхвърлят предложението като прекалено радикално и изпреварило времето си, считайки че консервативните купувачи няма да приемат подобен профил. Иронията е, че плавната линия на покрива и страничните стъкла без средна колона предвещават тенденцията „hardtop coupe“ (купе тип хардтоп) 11 години по-късно — през сезон 1949.

Каросерията е оформена от леки алуминиеви панели, ръчно изковани (hand-hammered) върху рамка от ясеново дърво. Автомобилът е в цвят Tarragon Green, с по-светла зелена линия и черни калници. Макар да е двуврато туристическо купе, салонът е описан като достатъчно просторен за петима възрастни.

Достъпът става през задно окачени врати с дължина 1,52 м (пет фута). Механизмите на стъклата са така подбрани, че тежкото стъкло се вдига с по-малко от 3 оборота, а задните странични прозорци се плъзгат хоризонтално назад в алуминиевите странични панели.

След като Ford Motor Company отказва проекта Coupe de Voyage, John B. Judkins запазва демонстрационния автомобил на стойност 7 000 долара като лична кола. Той го кара до продажбата му през 1946 г. По-късно, по време на ваканция във Флорида в средата на 1960-те, Judkins открива собственика, изкупува обратно последния си шедьовър и го кара до смъртта си през 1969 г.

След това вдовицата му Elizabeth Judkins се свързва със семейни приятели — J.B. Nethercutt и Dorothy Nethercutt — и им предлага автомобила. Nethercutt Collection придобива Lincoln-а през 1969 г., пребоядисва алуминиевата каросерия в оригиналния Tarragon Green и запазва механичната конфигурация. През следващите 57 години семейството Nethercutt изминава с колата над 80 467 км (повече от 50 000 мили) по турове и пикници.

За да се разбере защо Judkins избира Lincoln Model K за финалното си изявление, важен е статутът на модела: серията K е представена за моделната 1931 г. като наследник на остаряващия Model L и остава водеща инженерна витрина на Lincoln до края на производството си.

В периода 1931–1940 г. Lincoln произвежда общо 15 765 автомобила от семейството K-series. За 1938 г. обемът пада до 416 бройки, а стандартният Model K използва междуосие 3 454 мм или 3 683 мм, дължина 5 334 мм и височина 1 608 мм, с маса между 2 372 кг и 2 631 кг.

Под дългия преден капак на 1938 Lincoln Model K работи V12 с ъгъл 67°, конфигурация L-head, с работен обем 6,8 л (414 куб. инча). С двукамерен карбуратор Stromberg (downdraft — с низходящ поток) двигателят развива 150 к.с. при 3 800 об./мин и 396 Nm при 1 200 об./мин. Задният мост се задвижва чрез синхронизирана 3-степенна ръчна трансмисия, а максималната скорост е посочена като 145 км/ч (90 mph).

Ценово Model K за 1938 г. започва от 4 700 долара за стандартен Brunn Tourer Cabriolet и достига 7 000 долара при полу-персонализирана каросерия. В контекста на луксозните конкуренти от епохата: компресорният Duesenberg Model J (420 куб. инча/6,9 л) предлага 265–320 к.с. и до 185 км/ч, но струва над 15 000 долара. Сред оцелелите съперници Packard Twelve е оценен между 4 155 и 8 510 долара, с V12 7,8 л, 175 к.с. и 496 Nm, и е продаден в 566 броя; Cadillac Series 90 произвежда 315 автомобила с V16 7,1 л и 185 к.с.

Pierce-Arrow Twelve е още по-рядък през 1938 г., с по-малко от 30 автомобила преди фалит, V12 7,6 л, 185 к.с., 475 Nm и цена между 3 895 и 5 015 долара. Въпреки че на хартия е надминат по мощност от Cadillac, Packard и Pierce-Arrow, Lincoln V12 е отличен с механична тишина, превръщайки единствения Judkins Touring Coupe в траен символ на предвоенното американско майсторство.

В епизода на Jay Leno автомобилът е описан като активно използван, без електронни компоненти, и с малък заден прозорец, по-малък от някои съвременни екрани за инфоразвлечение. Представеният екземпляр е докаран за шофиране от Cameron Richards, куратор на Nethercutt Collection в Sylmar, California.