Ford Mustang 1964: собственикът го дари след провалената продажба

Неуспешна продажба превърна Mustang в музейна ценност

Грант Мартин, едноличният собственик на Ford Mustang 1964 (ранно производство „1964.5“), не успя да продаде автомобила си с 700 000 мили ( 1 126 541 км ) и в крайна сметка го дари на Kansas City Automotive Museum. Случаят е показателен за това колко непредсказуем може да бъде пазарът на класически автомобили, дори когато историята на конкретния екземпляр е изключителна.

Mustang-ът се появи на пазара през 2024 г. като hardtop coupe (купе със твърд покрив) с документируем произход „един собственик“, купен чисто нов в края на май 1964 г. и пазен от Мартин близо 62 години. Одометърът показва 1 126 541 км, а колата е представена като реставрирано купе, което все още работи с оригиналния си V8 260 куб. инча (4,3 л).

Контекстът е важен: най-ранните Ford Mustang 1964 са по-редки от масовите 1965–1966 екземпляри, но това не гарантира лесна продажба. Мартин описва и по-широка картина на пазара — много притежатели на ранни Mustang-и вече са на възраст, в която продават автомобилите си, а разходите за живот оставят по-малко свободни средства за хоби коли.

Първоначалната обявена цена е 25 900 долара, а по-късно Мартин я намалява до 24 900 долара, като държи автомобила активен за продажба около 1 година. Въпреки очакванията, купувачи почти не се появяват: по думите му само един човек предлага сума, която покрива исканата цена, докато останалите оферти са значително по-ниски. Един от кандидат-купувачите предлага 20 000 долара, което става повратен момент — Мартин заявява, че би предпочел да дари колата, отколкото да я продаде за тази сума.

След като сваля автомобила от пазара, собственикът наема професионален оценител, който определя стойността на Mustang-а на 36 000 долара. Това според Мартин потвърждава, че първоначалната му цена е била по-скоро щедра спрямо историята и състоянието.

Решението е дарение: автомобилът отива в Kansas City Automotive Museum, чиито куратори приемат колата в колекцията си. За Мартин това е компромис между раздялата и възможността да вижда Mustang-а — той казва, че макар да му липсва в гаража, може да го посещава.

Историята започва с Ню Йоркския световен панаир през април 1964 г., когато Мартин вижда Mustang за първи път във Ford Pavilion, а през май се връща отново и решава, че това е автомобилът за него. В края на май 1964 г. в местния дилърски салон остава само един Mustang на пода — V8 купе. Мартин се надява на V8 289 куб. инча (4,7 л), но наличният екземпляр е с V8 260 куб. инча (4,3 л), оценен на 164 к.с. и 258 lb-ft (350 Nm).

Още през първата година автомобилът натрупва почти 30 000 мили ( 48 280 км ). Мартин остава основният водач през над 61 години собственост, като споделя и няколко ярки спомена: пътуване през американския Запад и Канадските Скалисти планини край Банф, преминаване през Glacier National Park и Yellowstone National Park, както и опит да прекоси 300 мили ( 483 км ) през Айова за 3,5 часа, със средна скорост близо 86 mph (138 км/ч) — завършил с глоба за превишена скорост.

Той разказва и за тежко зимно пътуване на Нова година през 1978 г., когато тръгва от Омаха в 20:00 ч. за 7,5 часа до Сейнт Клауд, Минесота. При -20°F (-29°C) радиаторчето на отоплението се поврежда след първия час, а на следващата сутрин условията се влошават до -25°F (-32°C) и северен вятър 15 mph (24 км/ч). Налага се да спира приблизително на всеки 50 мили ( 80 км ), за да се стопли.

Въпреки привързаността, Мартин не спестява критики към ранната конструкция: посочва големия радиус на завой, места, които задържат влага и водят до ръжда, както и използването на картон за жабката и въздуховодите на отоплението вместо метал или пластмаса. Според него сериозните инженерни подобрения при Mustang започват от 1967.

Сигурността също влиза в разказа: оригиналният автоматичен смукач (automatic choke) според Мартин е бил опасно ненадежден и почти е довел до фатален инцидент на жп прелез, след което той го заменя с ръчен смукач (manual choke).

През 2004 г. Mustang-ът спира да бъде ежедневна кола, което води до двугодишна реставрация на стойност над 40 000 долара. Мартин отбелязва, че през годините е имал много разходи за гориво, застраховки, обслужване, множество комплекти гуми и три ремонта на скоростната кутия, но не може да изчисли общата сума. Оригиналният V8 4,3 л е имал нужда само от един основен ремонт.

Като ключ към дълголетието той посочва стриктна превантивна поддръжка — смяна на масло и филтър на всеки 3 месеца, независимо от пробега — и това, че никога не е използвал бензин с етанол. Обръща внимание и на октановите числа: в 60-те години „обикновеният“ бензин е бил 92 октана, а „премиум“ — 95, докато днес често се срещат 87 и 91. Той пробва 87 октана, но двигателят започва да „чука“, затова остава на 91 октана.

Финалът е категоричен: след като не намира купувач, който да оцени комбинацията от един собственик, над 1,1 млн. км и оригинална механика, Грант Мартин избира музея — място, където неговият Ford Mustang 1964 вече е експонат, а не обява, която чака правилния човек.