Европейската автоиндустрия рискува 185 000 работни места

Отлагане на CO2 целите може да намали заетостта до 2035 г.

Европейската комисия обсъжда смекчаване на целите за CO2 за автомобилните производители и повече място за двигатели с вътрешно горене след 2035 г. Изследване на ICCT (Международен съвет за чист транспорт) предупреждава, че подобно отстъпление може да доведе до загуба на до 185 000 работни места в Европа до 2035 г.

Темата е ключова, защото залогът не е само какви автомобили ще се продават, а къде ще се произвеждат и как това ще се отрази на индустриалната заетост в ЕС.

Контекстът: през последните месеци в Брюксел се водят интензивни дискусии за бъдещето на европейската автомобилна индустрия. Под натиск от част от сектора Европейската комисия предлага преразглеждане на целите за намаляване на CO2, включително вариант за отлагане, което да даде повече време на термичните задвижвания.

До 185 000 работни места под риск

В проучване, публикувано на 27 октомври 2026 г., ICCT оценява ефекта върху заетостта при три регулаторни траектории за стандартите на ЕС за CO2 при леките автомобили. Изводът е, че сценарий с петгодишно отлагане на целите може да доведе до спад от 6% на заетостта в разглежданите сектори до 2035 г. — или до 185 000 по-малко работни места спрямо 2025 г.

За сравнение, запазването на настоящия график според изчисленията би съхранило общо заетостта, включително с 2% ръст.

ICCT обяснява разликата с механизма на прехода: по-бавното електрифициране може временно да задържи работни места, свързани с двигателите с вътрешно горене, но едновременно с това ограничава наемането в нови индустрии — производство на батерии, рециклиране, производство на електромобили и изграждане на зарядна инфраструктура.

Парадоксът: електромобилът се прави с по-малко труд

Проучването подчертава и структурен парадокс: производството на електромобил изисква около 30% по-малко работни места в сравнение с аналогичен автомобил с ДВГ. Причината е по-простата механика на електрическите задвижвания и по-малкият брой компоненти.

Според ICCT този спад може да бъде компенсиран, ако новите дейности се развиват индустриално в Европа — и ако производството на автомобили и ключови компоненти остане на континента.

В сценария със запазване на сегашните правила изследователите очакват 68% от електромобилите и PHEV (плъгин хибриди [хибриди с външно зареждане]) продавани в Европа през 2035 г. да бъдат произведени в Европа. При сценарий с отлагане делът пада до 56%, което означава по-висока зависимост от внос.

Електрификацията може и да създава работни места

ICCT разглежда и по-амбициозен вариант: при запазване на сегашните цели и по-силна подкрепа за европейското производство заетостта може да нарасне с 10% до 2035 г. — или с 320 000 допълнителни работни места спрямо 2025 г.

Тези изводи съвпадат по посока и с резултати, представени наскоро от Transport & Environment, според които ускореното електрифициране на корпоративните автопаркове може да подкрепи до 344 000 допълнителни работни места в Европа до 2030 г.

ICCT поставя и условие: за да се реализират икономическите ползи, електромобилите и батериите трябва в по-голяма степен да се произвеждат в Европа, иначе част от ефекта ще отиде при производители извън ЕС. Като по-изложени на риск при забавяне на електрификацията са посочени Франция, Германия, Италия, Испания и Полша.

Накрая ICCT уточнява, че това са прогнозни сценарии и не включват влиянието на автоматизацията, дигитализацията или глобалните икономически промени. Основното предупреждение остава: защитата на работните места „днес“ не гарантира запазване на работните места „утре“.