Европа подготвя 11-сателитната мрежа Celeste за ъпгрейд на Galileo

Първите два сателита тръгват на 24 март 2026 г.

Европейската космическа агенция (ESA) подготвя голямо обновяване на европейската сателитна навигация Galileo чрез нова мрежа в ниска околоземна орбита, наречена Celeste. Първите два спътника от проекта се готвят за изстрелване, като целта е да се тестват нови подходи за позициониране, навигация и синхронизация.

Celeste е описана като първата европейска инициатива за сателитна навигация в ниска орбита, насочена към нуждите на LEO-PNT (Positioning, Navigation and Timing в ниска околоземна орбита). Проектът включва ресурси от 14 европейски държави и е ръководен от испанската компания GMV и френската Thales Alenia Space. Заявеният фокус е „да развие концепции за сателитна навигация за устойчиви услуги за позициониране и синхронизация“.

Планираната мрежа е около една трета от размера на съществуващите глобални GNSS системи и ще включва общо 11 спътника. Първите два, които са CubeSat апарати и ще се използват за тестове, трябва да бъдат изстреляни най-рано на 24 март 2026 г. Полетът е планиран с ракета Rocket Lab Electron от стартова площадка в Нова Зеландия.

Electron е описана като една от най-надеждните ракети, които в момента летят, с 82 изстрелвания и 248 доставени спътника в орбита. Тя е и единствената частично повторно използваема малка ракета-носител, която в момента оперира. Ракетата е висока 18 м, с диаметър 1,2 м, и маса около 13 000 кг (в заредено състояние). Двустепенната конструкция (плюс „kick stage“) от въглероден композит може да изведе до 300 кг полезен товар в ниска околоземна орбита, използвайки течен кислород (LOX) и керосин.

Първите два спътника ще проверят как се справят с задачи като автономно прецизно определяне на орбитата без опора в наземна инфраструктура, както и по-силни и по-бързи радионавигационни сигнали в L- и S-обхват от ниска орбита. Спътниците трябва да добавят и нови честотни обхвати за навигация и да покажат как допълнителен слой апарати, летящи по-близо до Земята от сегашната система Galileo (която е на над 23 000 км), може да допълни възможностите ѝ.

Паралелно с подготовката за първия старт, ESA и партньорите ѝ работят по още осем апарата. Те ще бъдат по-големи от CubeSat спътниците и трябва да са готови за изстрелване още от следващата година. Те ще демонстрират радионавигация с допълнителни нови сигнали и честотни обхвати, включително двупосочни S-band сигнали за GPS позициониране, C-band сигнали, устойчиви на заглушаване и смущения, както и UHF сигнали за позициониране на закрито.

Единадесетият, последен спътник в мрежата ще се различава от останалите, тъй като е проектиран да включва серия миниатюризирани атомни часовници — ключов компонент за правилното функциониране на GNSS системите.

Celeste е планирана за разполагане на височини между 500 и 560 км. След пълното ѝ въвеждане в експлоатация системата трябва да служи като „идеална орбитална тестова платформа“ за различни приложения, които могат да се възползват от нея. Сред изброените направления са автономни превозни средства, морска навигация, критична инфраструктура, полярни и арктически операции, безжични мрежи, служби за спешна помощ, проследяване на активи и Internet of Things.

Ако всичко върви по план, участниците възнамеряват системата да бъде интегрирана в Galileo, както и в European Geostationary Navigation Overlay Service (EGNOS), която помага за намаляване на грешките в позиционирането.

Изображения: ESA