ЕС включва бензина и дизела в ETS от 2028 г.

Включването на горивата в ETS може да вдигне цените

От 1 януари 2028 г. горивата за автомобили и за отопление на сгради в ЕС ще бъдат включени в схемата за търговия с квоти за вредни емисии (ETS – Emissions Trading System [система за търговия с емисии]). България и още пет държави от Централна и Източна Европа подготвят обща позиция към Европейската комисия, защото очакваният ефект е поскъпване на бензина и дизела с около 18–20 цента на литър с ДДС и допълнителен инфлационен натиск.

На среща в София представители на енергийни организации от България, Чехия, Гърция, Полша, Словакия и Румъния планират да подпишат съвместна декларация с цел промяна на политиката на ЕК по „зеления“ преход.

Позицията се аргументира с конкретните разчети за бъдещите разходи за квоти. Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация, посочва, че за 1 тон дизел ще трябва да бъдат купувани 3 тона емисии. При текуща цена на квотите около 43 евро/тон без ДДС, разходът за квоти за 1 тон дизел достига 150 евро с ДДС, което според изчисленията му означава 15–17 цента/литър без ДДС и 18–20 цента/литър с ДДС. Подобен ефект се очаква и при бензина.

Допълнителен фактор е конструкцията на системата: квотите са предвидени да бъдат с 20% по-малко от необходимите за потреблението в ЕС, а общият им обем ще намалява с 4–6% годишно, което предполага нарастващо напрежение върху цените във времето.

Паралелно с ETS, от началото на 2027 г. се подготвя и включване на такса „саниране“ във всеки литър автомобилно гориво чрез промени в Закона за енергийната ефективност. Очакваният размер е между 1,5 и 3 цента на литър, като сумата ще се плаща заедно с акциза и ще постъпва в Националния фонд за декарбонизация. Средствата са планирани основно за саниране на жилищни сгради, както и за мерки за енергийна ефективност в транспорта. Първоначалните оценки са, че по тази схема потребителите ще платят 80–100 млн. евро годишно.

Като допълнителен натиск върху сектора се посочват и целите за транспорта до 2030 г. – 29% от енергията да е от възобновяеми източници или емисиите въглероден диоксид да бъдат намалени с 14%. По данни, цитирани от Бенчев, в България делът на енергията от възобновяеми източници в транспорта е около 7–8%, постигнат основно чрез биокомпоненти в горивата.

Темата за биогоривата също е част от дискусията, защото се поставя акцент върху суровини от отпадъци (например черупки от орехи и костилки от череши), а наличностите в Европа се оценяват като недостатъчни, което води до внос на отпадъци от Виетнам и Камбоджа за преработка.

Шестте държави заявяват намерение да координират позиция и по ограниченията за продажби на автомобили с двигатели с вътрешно горене в ЕС, както и по дебата дали хибридните автомобили да бъдат считани за „зелени“.

Отделно, мерките на ЕК се свързват и с очаквано поскъпване на авиационните горива. В момента има изискване 2% от горивото за самолетите да е от възобновяеми източници, а до 2030 г. се цели биодобавката да стане 6%, както и 0,7% да бъдат синтетични горива. Описано е, че синтетичните горива се произвеждат чрез електролиза с възобновяема енергия и последващ синтез, но производството им е скъпо.

Към регулациите се добавя и регламент за намаляване на емисиите на метан, който засяга и доставчиците на нефт и газ за ЕС. Посочено е, че от 1 януари 2027 г. доставчиците трябва да измерват метановите емисии и да подават одитирани данни, като е взето решение влизането в сила да бъде отложено за средата на 2027 г.. В този контекст се цитира позиция, че Катар е заявил готовност да спре доставките на газ за ЕС, ако регламентът не бъде отменен.

В обобщение, държавите от Централна и Източна Европа търсят общ подход, който да ограничи ценовия натиск върху горивата и икономиката, и да отвори преговори с ЕК за промени по вече приети решения, които според тях ще доведат до изкуствено създадена инфлация и допълнителни разходи за домакинствата и бизнеса.