ЕС увеличи сметката за петрол с 56%

По-високите цени на петрола вече удрят горивата и икономиката

Европейският съюз плаща значително повече за вноса на петрол през 2026 г., след като напрежението в Близкия изток ескалира през февруари. През второто тримесечие ЕС харчи средно по 27,6 млрд. евро месечно за внос на петролни масла – ръст от 55,8% спрямо средните 17,7 млрд. евро на месец през 2025 г. Това има пряко значение за шофьорите, защото по-високата суровина вече се вижда в цените на бензина и дизела.

Скокът е показателен и поради контраста: внесените количества почти не се променят. Обемът се повишава само с 1,2% – от 36,3 млн. тона месечно през 2025 г. до 36,7 млн. тона през 2026 г., което означава, че ЕС плаща с около 9,9 млрд. евро повече всеки месец при почти същите доставки.

Контекстът е ключов за автомобилния сектор: Европа остава силно зависима от вносни енергоносители, а ценовите шокове при петрола бързо се пренасят към логистиката, обществения транспорт и крайните цени на стоките.

Основният двигател е поскъпването на суровия петрол. Проф. Сяои Му от Университета в Дънди посочва, че средната месечна цена на суров петрол сорт „Брент“ през второто тримесечие на 2026 г. е с 49,5% по-висока от средната месечна цена през 2025 г. – увеличение с 34 долара за барел.

Му подчертава ролята на Ормузкия проток: през 2025 г. през него са били изнасяни около 20 млн. барела петрол и петролни продукти дневно – приблизително 20% от световното дневно потребление. При прекъсване на подобен дял от предлагането цената се повишава, за да се балансира пазарът.

Поскъпването личи и в цената на тон внесени петролни масла. През второто тримесечие на 2026 г. ЕС плаща средно по 750 евро/тон – второто най-високо равнище от 2021 г. насам и само с 2 евро под пика от второто тримесечие на 2022 г. За сравнение: в края на 2025 г. тонът е струвал 435 евро, през първото тримесечие на 2026 г. – 498 евро, а през второто – 750 евро.

Шимон Кардаш, старши политически анализатор в Европейския съвет за външна политика (ECFR), обяснява, че войната между САЩ, Израел и Иран е нарушила производството на петрол и доставките за световните пазари, което е довело до по-високи цени. Той добавя, че в някои седмици танкерният трафик през Ормузкия проток се връща до нивата отпреди войната, но след това отново спада.

Според Кардаш ефектът е особено силен за ЕС заради високата зависимост от внос на петрол от страни извън съюза – 90–95%, като по данни на Евростат зависимостта е достигнала 96,6% през 2024 г.

Волфганг Айхамер, старши експерт в Института за европейска енергийна и климатична политика (IEECP), също посочва напрежението в Близкия изток като водещ фактор, като отбелязва, че доставките са намалели или са станали по-несигурни. Роля играе и силното световно търсене: Европа се конкурира за петрол с купувачи в Азия, особено Китай.

Данните за тримесечието показват мащаба: през второто тримесечие на 2026 г. ЕС е похарчил 82,7 млрд. евро за внос на петролни масла спрямо 50,3 млрд. евро година по-рано, докато обемът се увеличава от 105,2 млн. тона до 110,2 млн. тона.

Подобна картина се вижда и в по-дълъг период: тримесечните количества на внесения петрол през последните пет години варират между 105 млн. и 123 млн. тона, докато стойността на вноса се движи от 38 млрд. евро в началото на 2021 г. до 91,3 млрд. евро през 2022 г., след спад до 47,8 млрд. евро в края на 2025 г. и последвал нов скок.

Петролът обяснява почти целия ръст на сметката на ЕС за енергиен внос. През второто тримесечие на 2026 г. съюзът е похарчил 115,6 млрд. евро за енергиен внос спрямо 81,4 млрд. евро за същия период на 2025 г. От общото увеличение с 34,2 млрд. евро, на петролни масла се падат 32,4 млрд. евро, или 95%.

Останалите енергийни позиции се променят по-умерено: вносът на природен газ поскъпва с 1,6 млрд. евро, въглищата – с 400 млн. евро, а разходите за втечнен природен газ (LNG – втечнен природен газ) намаляват леко с 200 млн. евро.

Ценовият натиск вече е видим на колонките. През първата седмица на януари 2026 г. дизелът в ЕС струва средно 1,54 евро/литър. От март цените се повишават рязко, като в края на същия месец минават 2 евро/литър, а в края на септември достигат 2,24 евро/литър. На 19 октомври дизелът е 2,14 евро/литър, което е 38% над началото на годината и над пика от 2,03 евро/литър от 2022 г.

Бензинът следва сходна траектория: от 1,60 евро/литър в началото на януари до 2,10 евро/литър в края на септември, също над пика от 2,03 евро/литър през 2022 г. На 19 октомври бензинът е 1,99 евро/литър.

Практическият ефект за домакинствата е директен: зареждането на резервоар с 50 литра дизел вече струва около 107 евро, спрямо 77 евро през януари.

Проф. Му предупреждава, че когато потребителите харчат повече за гориво, им остават по-малко средства за храна и други стоки от първа необходимост. Той очаква цените на храните, обществения транспорт и други ежедневни стоки да се повишат, тъй като дизелът се използва широко в тежкотоварния транспорт и автобусите.

Кардаш очертава секторните разлики: транспортът, отоплението, селското стопанство и енергоемките производства усещат непосредствен натиск, а по-високите разходи за превоз, комунални услуги и изкопаеми горива се прехвърлят към крайните потребители. Секторите, базирани предимно на услуги, остават до голяма степен по-защитени.

Очакванията на цитираните експерти са, че ценовият натиск може да се задържи. Проф. Му заявява, че очаква цените да останат високи, тъй като не вижда практическа възможност за прекратяване на конфликта. Той допълва, че по-високите разходи за корабоплаване и застраховки може да не са напълно отразени в сметката за второто тримесечие, което би могло да увеличи разходите през третото и четвъртото тримесечие.

Кардаш очаква последиците да се запазят през следващите месеци и да е възможно да продължат и през 2027 г. Айхамер също отчита висок риск цените на петрола да останат високи или да се повишат допълнително.