Електрическите двигатели за най-мощния космически апарат са готови, но корабът липсва

Системата AEPS приключи изпитанията си, докато първите модули на лунната станция Gateway се отлагат поне до 2027 г.

Четири години закъснения превърнаха ентусиазма около Gateway в тревожно очакване.Новината, че двигателите AEPS преминаха всички тестове, върна надеждата. Станцията обаче няма да полети преди 2027 г., а активирането ѝ е планирано за Artemis IV през 2028 г.

Трите двигателя са разработка на Maxar, L3Harris и Busek.Те вече са квалифицирани за космически полет след финални наземни изпитания преди Коледа. AEPS обещава безпрецедентна тяга за апарати в дълбокия космос.

Как работи новата система

Разгъваеми слънчеви масиви, големи колкото крайна зона на американско футболно игрище, осигуряват електричество. Енергията йонизира ксенон и го ускорява чрез соларна електрическа тяга.

„Системата постига изключително високи скорости с частица от горивото, нужно за химически двигатели.“ — NASA.Методът намалява масата на пропеланта с 90% спрямо традиционните решения.

Двигателите ще бъдат монтирани върху Power and Propulsion Element (PPE). Комбинираната мощност на модула достига 60 kW, превръщайки Gateway в най-мощния летял космически апарат. PPE ще осигурява тяга, електричество и комуникации за бъдещата станция.

Кога излитат първите модули

PPE ще лети заедно с Habitation and Logistics Outpost (HALO) на ракета Falcon Heavy. Актуалният график предвижда старта през 2027 г., а първо включване в края на 2028 г. След това Gateway ще получи I-Hab, Lunar View, Crew and Science Airlock, DSL и канадската роботизирана ръка Canadarm3.

Станцията ще обикаля Луната поне 15 години и ще служи като плацдарм за експедиции към повърхността. Тя ще подготвя също полети до Марс. NASA вижда потенциал AEPS да задвижва роботизирана обиколка на Юпитер или тежки товарни кораби към Червената планета.

Не е ясно кога точно двигателите ще бъдат интегрирани в PPE. Екипите продължават подготовката за сглобяване и сертифициране на модула. Следващите месеци ще покажат дали графикът за 2027 г. остава реалистичен.

Изображения: NASA, Maxar, CSA, Bradley Reynolds, Alberto Bertolin