Джей Лено подкара Packard Model F и показа 12 к.с. в Лос Анджелис

Рядък Packard от 1902 г. показва защо историята още „кара“

Джей Лено изкара на път в Лос Анджелис Packard Model F (1902) – автомобил, който тресе и пуши още при запалване, но остава напълно караем. Демонстрацията е важна, защото показва колко практични са били ранните автомобили и защо Packard се превръща в име с тежест в американската история.

След епизода в „Jay Leno’s Garage“ идва и по-широкият контекст: в шоуто се срещат първото и последното поколение на марката – „дядото“ Packard Model F (1902) и „внукът“ Packard Caribbean (1956), докарани от Audrain Auto Museum (Нюпорт, Роуд Айлънд) до Лос Анджелис. С тях е и Donald Osborne – оценител на класически и екзотични автомобили и консултативен директор на музея.

Историята на Packard започва в 1899 г. във Уорън, Охайо, когато братята James Ward Packard и William Doud Packard и партньорът им George Lewis Weiss създават компанията. Поводът идва след покупка на автомобил от Winton Motor Carriage Company – разочарованието от честите повреди води до предизвикателство „построй по-добър“, което Packard изпълнява.

Първият им автомобил е Packard Model A (1899), първоначално под шапката на вече съществуващия им електротехнически бизнес. По-късно инвеститорът Henry Bourne Joy финансира развитието, което води до реорганизация като Packard Motor Car Company (1902) и преместване в Детройт (1903).

Packard Model F (1902) идва точно от този период и е описан като голяма крачка напред спрямо крехките „безконни каляски“ от по-ранните години. Това е и последният едноцилиндров модел на компанията.

Двигателят е четиритактов едноцилиндров агрегат с работен обем 184 куб. инча (3,0 литра) и мощност 12 к.с. Работи на около 200 об/мин на празен ход и достига 800 об/мин при максимални обороти, а максималната скорост е 30 mph (48 км/ч).

Тягата минава през 3-степенна Selective Sliding-Gear трансмисия (селективна плъзгаща зъбна предавка) с превключване по „H-pattern“ (Н-схема) към задните колела. Самите колела са по-здрави от предишните „велосипедни“ телени джанти – при този открит вариант са 14-спицови дървени артилерийски колела с пневматични гуми 33 x 4 инча.

Моделът въвежда и волан в познатия днес вид, докато много автомобили от епохата все още използват ръчка за управление (tiller), подобна на рул.

Като позициониране Model F е най-скъпият Packard за 1902 г.: двуместният открит вариант струва $2 250, а версиите за 4–5 пътници започват от $2 500 – посочено като приблизително еквивалент на около $77 000 днес.

За да докаже практичност при дълги пътувания, модифициран Model F с име „Old Pacific“ изминава маршрута Сан Франциско–Ню Йорк за 61 дни, при условия без пътища и без карти.

Производството е ограничено: общо 179 броя Model F са направени през 1902–1903 г., а днес са известни само четири оцелели оригинални екземпляра.

На другия край на времевата линия стои Packard Caribbean (1956) – финалният модел преди спирането на производството. Кабриолетът използва най-големия двигател на Packard: V8 с горни клапани (overhead-valve) и обем 374 куб. инча (6,1 литра). С два четирикамерни карбуратора Rochester той развива 310 к.с. и 405 lb-ft (549 Nm), като за 1956 г. това е най-високата мощност сред американските серийни автомобили.

Трансмисията е Twin-Ultramatic автоматик с електронен бутонен селектор на кормилната колона. Окачването заменя традиционните стоманени пружини с надлъжни торсионни пръти, а електромотор и сензори автоматично нивелират автомобила независимо от товар и пътници.

За Caribbean (1956) е разработен от Dana един от ранните масово произвеждани limited-slip диференциали (диференциал с ограничено приплъзване), който пренасочва тягата от буксуващо колело.

Производството също е малко: общо 539 броя за 1956 г. – 276 кабриолета и 263 hardtop. Цената тогава започва от почти $6 000, посочено като приблизително $70 000 днес, което го прави вторият най-скъп автомобил на американския пазар след Continental Mark II.

Въпреки че в гаража на Джей Лено има и Packard Caribbean, този път той избира да кара Packard Model F (1902). При запалване автомобилът започва да вибрира силно и помещението се изпълва с дим, а на улицата хората им махат, докато екипът отговаря. Лено описва усещането като „дива конница“ – макар и от 12 к.с. – и казва, че това е идеалната кола за неделна сутрешна разходка за сладолед.