България сменя винетките с тол на километър

Таксуването по разстояние променя цената за море

Леките автомобили в България трябва да преминат от винетки за време към таксуване на километър най-късно до 2030 г. – изискване, заложено в европейска директива от 2022 г. Това е ключово, защото ще промени реалната цена на пътуване по магистрала според изминатото разстояние и екологичния клас на автомобила.

При пълно завършване на магистрала „Хемус“ – прогнозирано за началото на 2031 г. – първите шофьори, които изминат целия маршрут София–Варна, се очаква да плащат поне 4 евро за автомобил с най-висок екологичен клас (тогава Евро 7). За по-стар дизелов джип сумата може да е около 13 евро, а за електромобили пътуването би струвало 1–2 евро, освен ако държавата не реши да ги освободи напълно от пътни такси.

Промяната идва на фона на сегашния модел: годишната винетка в момента струва 64,50 евро и дава право на движение по всички извънселищни пътища без изключение. Европейските правила обаче насочват държавите към таксуване по изминато разстояние за превозни средства под 3,5 тона, докато сега тол такси у нас плащат основно камиони и автобуси.

Правителството планира нов модел за плащане по магистралите във връзка с отдаването им на концесия до 2030 г., като темата беше коментирана в Пловдив от премиера Румен Радев, а за детайлите беше посочен регионалният министър Иван Шишков. От регионалното министерство беше заявено, че бъдещият модел ще е „по-справедлив“, а държавата ще продължи да поддържа второкласните пътища и обходните маршрути, така че шофьорите да имат алтернатива.

В пътната агенция работи група по въвеждането на директивата в българското законодателство до 2030 г. Междувременно се обсъждат варианти за тарифи между 1 и 2 евроцента на километър, в зависимост от екологичния клас и вида на пътя.

При такива нива пътуването София–Бургас по магистрала „Тракия“ (около 350 км) би излязло между 3,50 евро за най-новите автомобили и около 7 евро за по-старите и по-замърсяващи. За сравнение, камион между 3,5 и 12 тона с най-висок екологичен клас в момента плаща 28,80 евро за същия маршрут по магистралата.

Сравненията в региона показват различни модели и нива на натоварване. По направлението Промахон–Солун (110 км) за лека кола се плащат общо 4,70 евро на две бариери, което е малко над 1 евроцент/км.

Шефът на Националното тол управление проф. Олег Асенов посочи, че самата директива предвижда след пет години ревизия и приемане на точна методика за изчисление – срок, който изтича през януари 2027 г. Тогава в Брюксел трябва да се събере работна група за обсъждане на методиката.

Един от ключовите ефекти е, че екологичният клас вероятно ще влияе пряко върху размера на таксата. По тази логика електрически автомобил би трябвало да плаща поне два пъти по-малко от дизелов автомобил при сравнимо пътуване.

Остава и практическият проблем с крайградските пътувания по магистрала. Примерът София–Вакарел включва около 15 км в едната посока по „Тракия“; при високи дневни такси разходът може да стане непропорционален спрямо сегашната годишна винетка от 64 евро, което поставя въпроса как ще се третират такива участъци.

Отделно стои въпросът как технически ще се измерва и начислява изминатото разстояние при над 3 милиона леки автомобила – многократно повече от камионите и автобусите (около 150 хиляди), за които системата работи и днес.

В ЕС вече се очертават различни подходи. Германският модел калкулира пътните такси в цената на горивата, но този вариант се счита за проблемен в български условия заради неравномерното натоварване на автомобили, които рядко напускат града. Другият пример е норвежкият – там се използва мобилен телефон и приложение (app), а при годишните технически прегледи в автомобила се монтира чип, който се свързва с приложението и позволява автоматично изчисляване на маршрута и дължимата сума. В този модел тол камерите остават основно за контрол.

В Норвегия системата е работила пробно 18 месеца, за да могат шофьорите да преценят кои маршрути са им изгодни. Ако подобен преходен период бъде приложен и у нас, реалната подготовка за реформата би трябвало да започне още в началото на 2027 г. – тема, която се очаква да присъства и при представянето на 15 септември на националния план за стратегическите транспортни обекти и новия модел за финансиране.