BMW едва не постави V6 в емблематичния M5 E39

Разработката на третото поколение M5 тръгва от редови шестцилиндров и стига до легендарния 5,0-литров V8

BMW започва работа по третия M5 през 1993 г. Инженерите търсят идеалния двигател и обмислят редица конфигурации. Сред тях попадат редови шестцилиндър, турбо версия и дори немислим V-6. В крайна сметка моделът излиза с 5,0-литровия V-8 S62.

„Бяхме в края на енергийната криза в Европа и търсехме максимална ефективност спрямо мощността.“ — Алекс Хилдебрандт.

Главният инженер разкрива, че BMW M обсъжда V-6, редови „шестак“ и турбо, за да ограничи разхода. По онова време много марки заменят редовите шестцилиндри с V-6, но BMW остава верен на дългия блок. Карлхайнц Калфел настоява, че редовият шестцилиндър е „сърцето и душата“ на марката и държи M-моделите да са високооборотни.

Защо v-8 печели спора

Шестцилиндровите варианти не постигат търсената комбинация от мощност и разход. Управлението не иска скъп мотор за ограничена серия. След години колебания BMW увеличава серийния 4,4-литров V-8 M62 до 5,0 л, добавя сух картер и по една дроселна клапа на цилиндър. S62 развива 400 к.с. при 6 600 об/мин и се съчетава със шестстепенна ръчна скоростна кутия.

„Без V-8 нямаше да спечелим САЩ, а без американските обеми проектът щеше да е нерентабилен.“ — Хилдебрандт.

BMW продава 20 482 екземпляра от M5 E39; около половината отиват в САЩ. Цената под 70 000 щатски долара прави модела достъпен и печеливш. Продажбите са приблизително три пъти повече от общите резултати на E28 и E34 в Америка.

Успехът на E39 M5 укрепва марката M. През 2000-те M се връща към високи обороти с V-10 в E60 M5 и V-8 в E90 M3. Днес изискванията за икономия и емисии налагат турбо и електрификация, но идеята за V-6 така и не се реализира.

Последвайте Myve в Google Новини за още актуални публикации!