Арт деко класика: Ford DeLuxe от 1937 г. с flathead V8 в отлична форма
През 30-те години автомобилният свят се променя с бързи темпове. Формите стават по-заоблени, безопасността и комфортът се подобряват, а под капаците се появява повече мощност. Когато Chrysler Airflow дебютира през 1934 г. като първия американски сериен модел със стриймлайн дизайн, започва т.нар. Art Deco ера в автомобилния стил – с плавни линии и усещане за движение дори в покой.
Ford Motor Company влиза уверено в тази вълна през 1937 г. Наследникът на Model 48 получава вградени в калниците фарове и характерна V-образна решетка – елементи, които моментално придават по-модерен и аеродинамичен вид. Дизайнът остава в производство до 1940 г. с минимални годишни промени, а различните версии се разграничават според работния обем на V8 двигателите.
Двувратият седан от 1937 г., за който става дума тук, е част от близо 850 000 леки автомобила Ford, продадени през същата година. Днес обаче екземплярите в подобно състояние са истинска рядкост.
Собственикът Дерек купува автомобила през 2019 г. Това е вторият му Ford от 1937 г., но този екземпляр е в далеч по-добра форма от първия, който описва като „ръждив и занемарен“. Открива го чрез своя механик и решението е мигновено – колата трябва да влезе в гаража му.
Любовта му към модела идва най-вече от „капковидните“ фарове, които изглеждат като скулптури, изляти от метал. V-образната решетка и високият преден капак допълват внушението за солиден, но елегантен автомобил. Няма ясна информация дали конкретният автомобил е реставриран, но състоянието му е толкова добро, че изглежда почти прекалено запазен за възрастта си.
Бежовият цвят може да не е най-дръзкият избор, но е напълно коректен за периода. Интериорът е в сходен тон, което придава завършен и стилен вид. Купето изглежда чисто, подредено и без видими компромиси.
Под предния капак работи правилният за годината flathead V8. Не е потвърдено дали това е оригиналният двигател за конкретната кола, но конфигурацията съответства на заводската. През 1937 г. по-големият вариант с обем 221 кубически инча (3,6 л) развива 85 к.с., докато по-малкият 136 кубически инча (2,2 л) предлага 60 к.с. и е насочен към по-икономичните купувачи. Този седан разчита именно на 85-конния агрегат.
Версията с този двигател е продавана като Ford Model 78, докато по-слабата се предлага като Ford Model 74. През следващите години имената се променят, но характерът остава същият – масивен американски седан с изразено присъствие.
Моделът от 1937 г. играе ключова роля за успеха на Ford, като помага на марката да премине границата от един милион продадени автомобила и да се нареди на второ място в САЩ след Chevrolet.
Този екземпляр е напомняне за време, когато автомобилите са били едновременно транспорт и изкуство – хром, стомана и инженерство, облечени в стил, който и днес привлича погледите.
Вие бихте ли избрали класическа арт деко машина за уикенд разходки, или предпочитате модерния комфорт на съвременните автомобили?
Изображения: Lou Costabile



