АПИ в центъра на корупционен скандал за милиони

Как е работела схемата със 7-те процента

Мащабна корупционна схема в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е изложена на показ от собственик на водеща компания за пътна маркировка. Твърденията сочат към организирана система за извличане на комисиони от обществени поръчки, която е функционирала с участието на висши държавни служители.

Механизмът на "7-те процента"

Според разкритията на Антон Тасков, собственик на „Битулайт“ ООД, схемата е стартирала през 2019 г. по време на обществена поръчка на АПИ за пътна маркировка в шест региона. Ключова фигура в схемата е бил Мирослав Манолов, бивш директор в "Трейс Груп Холд" АД. Той е предложил "съдействие" за спечелване на търга срещу комисиона от 7% от стойността на договора. Тази сума е била разпределена като 5% за "стимулиране" на висши чиновници и 2% за самия Манолов.

Твърди се, че Манолов е посочил конкретни имена, включително това на бившия министър на регионалното развитие Николай Нанков. Важно е да се отбележи, че въпросният министър категорично отрича обвиненията и е заявил намерение да търси правата си по съдебен ред. Антикорупционен фонд (АКФ), който разследва случая, подчертава, че не разполага с преки доказателства за получаване на пари от конкретни лица и настоява за пълно и обективно разследване от страна на компетентните органи.

Фантомна фирма като посредник

За да се реализира схемата и да бъде спечелен търгът, е сформиран консорциум между "Битулайт" и фирма „Беличански къщи“ ЕООД – туристическа компания, управлявана от близка на Манолов. Интересното е, че въпреки пълната липса на дейност, именно през тази "куха" фирма са превеждани подкупите. Документи показват, че по договор за 18.9 милиона лева, сключен с АПИ през 2021 г., фирмата-посредник е получила над 1.17 милиона лева.

Манипулация на конкурси и институционален натиск

Схемата не приключва дотук. През 2023 г., при обявяването на нов конкурс, Антон Тасков подава две идентични оферти. Шокиращо, едната е оценена с високи точки, докато другата получава нула, което силно намеква за нагласена процедура.

След подписването на нов договор през декември 2023 г. на стойност 42 милиона лева, искането за подкуп нараства драстично – до 15%. След отказ от страна на Тасков, върху фирмата му е оказан институционален натиск от страна на АПИ. Това включва спиране на плащания за вече извършена работа и налагане на неизпълними срокове за дейности през зимния период, което е класически метод за изнудване в бранша.

В началото на 2025 г. АПИ прекратява договора с консорциума и предявява искания за неустойки. Впоследствие, дейностите са възложени чрез инхаус процедура на държавната фирма „Автомагистрали“. Разследването на АКФ обаче разкрива, че въпреки декларациите за изпълнение със собствени ресурси, „Автомагистрали“ незаконно използва подизпълнители – практика, която често е свързана с непрозрачни схеми.

Отричане от АПИ

От Агенция „Пътна инфраструктура“ категорично отхвърлят всички твърдения за корупция, настоявайки, че всички процедури са проведени в съответствие със закона. Те допълват, че не са запознати с каквито и да било неправомерни действия или договорки.

Директорът на АКФ, Бойко Станкушев, изразява сериозни опасения относно функционирането на АПИ:

„Разследването поставя сериозни въпроси за функционирането на АПИ като институция, вместо да се грижи за пътната безопасност, агенцията се използва като инструмент за разпределение на комисионни и упражняване на натиск върху неудобните“.

Антикорупционният фонд е изпратил официални запитвания до всички засегнати институции и компании, но от „Автомагистрали“ не е получен отговор. Случаят продължава да се развива, а пълните подробности са достъпни в специалния материал на АКФ.

Последвайте Myve в Google Новини за още актуални публикации!