50 години от началото на магистрала „Хемус“: история и развитие

Историята на автомагистрала „Хемус“

Точно преди половин век, на 4 октомври 1974 г., Тодор Живков прави първата копка на автомагистрала „Хемус“. Тържествената церемония, с която е отбелязано това важно събитие, е предшествана от тригодишна подготовка и избор на най-доброто, рационално и перспективно решение. След направените инженерно-геоложки и други предварителни проучвания, разработката е приета от експертен съвет, като на тази база е изготвен работният проект.

Главни участници в проекта

Главен проектант на трасето е инж. Дена Паланкова, а големите съоръжения са проектирани от отдел „Мостове“ с ръководители инж. Георги Тодоров и инж. Драгомир Драгоев от „Пътпроект“. Главен изпълнител е Стопанско обединение „Пътни строежи“, но в строителството са ангажирани още редица други обединения и организации, като „Минстрой“ и „Хидрострой“.

Първоначални етапи и предизвикателства

Предисторията на този мащабен проект води началото си още от далечната 1964 г., когато е взето първото официално правителствено решение за изграждане на автомагистрален пръстен, включващ магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“. Първите завършени отсечки са София – Ихтиман и Варна – Девня. Междувременно се подготвя и най-сложният етап от строителството, обхващащ отсечката Яна – Йорданкино, като същевременно започва работа по пробиването на тунела „Витиня“.

Големи съоръжения и икономически ефекти

Изградени са първите големи съоръжения – виадуктите над Йорданкино и Потоп. След това основният строителен ресурс е съсредоточен към най-големите транспортни съоръжения по магистралата – виадукта Бебреш, с дължина 700 м и 125-метрови стълбове, чиито фундаменти са вклинени в земята на 18-метрова дълбочина. Четирите най-големи виадукта, един от които е и най-високият на Балканите, са завършени между 1985 и 1989 г.

Експлоатация и икономии

Според предварително заложения план, 45-километровата отсечка от Яна до Правец е пусната в експлоатация за откриването на 13-ия партиен конгрес в началото на април 1986 г. По същото време е изчислено, че готовата към онзи момент част от магистралата носи икономии на държавния бюджет от 25 милиона лева годишно. Тежките натоварвания, свързани с прекосяването на прохода Витиня, съпътствани с километрични опашки и средна скорост от 10-15 км/ч, вече са само част от историята.

Настоящо състояние и бъдеще

Общата дължина на „Хемус“ е 418 км, което би трябвало да я направи най-дългата автомагистрала в България. Към 2024 г. обаче са завършени само 191 км, а срокът за окончателно пускане в експлоатация на цялото трасе, определен до 2027 г., непрекъснато се измества напред във времето. До момента в автомагистрала „Хемус“ са инвестирани близо 2,5 милиарда лева.

Последвайте Myve в Google Новини за още актуални публикации!