„Опора России“ предлага филтър за достъп до автодокументация

Предложение за „квалификационен филтър“ може да ограничи ремонта извън дилърите

От 1 март 2027 г. влиза в сила закон, който задължава автомобилните производители да предоставят на сервизи официална техническа информация – от инструкции и каталози за части до диагностичен софтуер. На този фон обществената организация „Опора России“ предлага да се въведе „квалификационен филтър“, който да ограничи достъпа до тази документация при дейности, способни да повлияят на гаранцията.

Идеята е достъпът до официалната техническа информация за подобни работи да остане само за официални дилъри и сервизи, упълномощени директно от производителя. Това е важно за собствениците, защото на практика определя дали независимите сервизи ще могат да работят пълноценно с модерни автомобили, когато им трябват схеми, процедури и диагностичен софтуер.

Като контекст: законът от 2027 г. е замислен така, че обслужването на вече продаден автомобил да не бъде „затворен клуб“ само за избрани сервизи. Но предложението на „Опора России“ поставя въпроса дали достъпът до критична сервизна информация няма да бъде ограничен чрез допълнителни условия.

Според предложението, всички останали сервизи ще трябва да доказват компетентност по критерии на Министерството на промишлеността и търговията. Ако не успеят, производителят ще може да им откаже предоставяне на техническата информация. Към момента това е предложение, а не утвърдено изискване.

Аргументът е свързан с безопасността: съвременните автомобили са сложни системи и грешки при работа по високоволтови системи или електронни асистенти могат да бъдат опасни. Поставя се и практичен проблем – никой не би искал калибрация на системи за безопасност да се прави от човек, усвоил процедурата само от видео в интернет.

В същото време възникват ключови въпроси: кой ще решава кой сервиз е „компетентен“, по какви критерии и на каква цена. И най-важното – дали производителят ще получи право да определя кой има достъп до документацията, без която независимият ремонт става трудно изпълним.

Дори формално да няма забрана собственикът да използва независим механик, без схеми, процедури и диагностичен софтуер ремонтът може да се окаже невъзможен или силно ограничен. Така, под предлог за безопасност, може да се получи удобна защита на дилърския бизнес от конкуренция.

Посочва се и алтернатива: квалификацията да се проверява при конкретни специалисти и рискови видове работи, вместо да се „огражда“ заводската документация. Иначе се стига до парадокс – автомобилът се купува с лични средства и се поддържа от джоба на собственика, но изборът на сервиз може да бъде ограничен чрез достъпа до информация.