В лабораторията на М: BMW M8 Competition Gran Coupe

С поне две удивителни – въведение

 Въпрос, на който мисля вече отговорихме още миналия октомври при опита за принципно разнищване на концепцията и един от най-парадоксалните й представители, но да повторя: погледнато напълно обективно, то представлява една определено привлекателна картина.

Духът на M8 Competition Gran Coupe  най-новото преображение на четирите врати, имащи за цел да насочат шофьорските вълнения във фокуса на голям спортен автомобил от висока класа, съчетавайки го с очакванията за реалната му ежедневна употреба.

Дали ще предпочетете класическия дизайн на голямото купе или по-изтънчената му помоему версия с 4 врати е в огромна степен въпрос на вкус, но едно е сигурно: потреблението на големия премиум пазар предпочита четирите врати пред двете, поради което и Mercedes-Benz пенсионираха S-класата купе, без да са планирали наследник. Така под красивия, изтеглен профил на Gran Coupe се укрива механична идентичност с купето, единствената разлика с което, както уточнихме, са размерът и теглото (+95 кг).

Лилавата аметринова външност на колата е обогатена с обичайните добавки от въглеродно армираната пластмаса на екстериорния пакет M Carbon, включващ външните аеродинамични елементи – от бронята до дифузьора. Капакът на двигателя е допълнителна възможност.

Зад 20-цоловите двуцветни джанти, „Тип 81М“ ценителят ще разпознае матовото злато в апаратите на карбоново-керамичните спирачки, което е още един дребен наглед намек за сериозните намерения на тая импозантна техника, подсилващ аурата на енергичната й същност.

С каквито и фрази да го усуквам, дори в най-скромния си външен цвят, какъвто днешният определено не е, това е кола, правеща изявление – с най-малко две удивителни. А ако се абстрахираме от малко пренатегната задна част, съдържаща буквално всичко от чертожната дъска с букета на дизайнерските спортни настроения, базовата форма в профил е действително красива.

Нататък

Отзад коланите са три, но разделените от масивна централна конзола кресла от самолетен тип са две – разкраченият трети ще оцелее едва на кратки разстояния. 440-литровият багажник е малко по-голям от този в купето и е щедър, но това едва ли тук е най-същественото.

Трите големи екрана с М ориентирани режими, хедъп дисплеят включително, както и безбройните бутони за специфичните настройки, и много качествените материали, осигуряващи приятните сетивни усещания при допир, са по-съществени – от кожата, карбона и метала не е пестено. Високо е и стандартното оборудване, към което са ви нужни само няколко опции, сред които е озвучаването от B&W, за което няма как да не отворим дума в края.

Обратно на очакванията, общото впечатление е за позната на всеки актуален собственик съвкупност елементи и мотиви в гамата на BMW; не, подносът му не е претъпкан с екзалтираност и изненади – просто спокойната прагматика на елитарна ефективност, с която всичко вътре действа. Достатъчно специален ли е за цената си – питате. Досущ, но няма да ви разплете чорапите – отговарям.

Излитаме

Надлъжният S63 битурбо V8 тук е настроен на 625 коня, а нютоните на въртящия му момент са могъщите 750. Дългото им плато (1 800 – 5 860 оборота) е съчетано с апетит за високи обороти (максималната мощност е на 6 000, но развърта до 7 200), налагащ специални мерки за твърдост при укрепването в контактните точки със структурата на колата, което води до много директно прехвърляне на мощността към задвижването, на което пък дължим и първичното усещане за острота в завой.

Силата на агрегата се прехвърля към спортното двойно предаване с отчетлив баланс назад през доказания 8-степенен хидротрансформатор на ZF, а общата им задача за ускоряване (до 100 за 3.2 сек., до 200 – за 11) и контрол на почти идеално разпределените върху двата моста над два тона стомана никак не е проста в тия гранични режими. Това налага обезпечаването на мотора с втори охладителен кръг, както и допълнителен маслен картер за осигуряване на мазането при екстремни надлъжни и напречни натоварвания; отделен е  радиаторът и за охлаждане на трансмисионното масло. Самата трансмисия е с логика, подлежаща на контрол през бутон в скоростния лост, с чиято помощ се дозира агресията при точките на превключване.

Цялата статия може да прочетете тук: https://kaloyanjelev.blogspot.com