Уникално откритие: NASA идентифицира първата двойка „братски“ остатъци от свръхнови

Учени, анализиращи 16-годишни данни от космическия телескоп за гама-лъчи „Ферми“ (Fermi Gamma-ray Space Telescope) на NASA, направиха забележително откритие в съзвездието Близнаци. Екип, ръководен от Милтиадис Михаилидис от Станфордския университет, идентифицира доказателства, че добре известната „Мъглявина Медуза“ (IC 443) има „брат“ — по-стар остатък от свръхнова, наречен G189.6+3.3. Това вероятно е първият документиран случай на бинарна звездна система, в която и двата компонента са завършили живота си с експлозии на свръхнови.

Откритието хвърля светлина върху еволюцията на масивните двойни системи, които са изключително често срещани във Вселената. Анализът разкрива, че двете звезди са били с маса поне 20 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Сценарият, предложен от изследователите, гласи, че по-масивната звезда е избухнала първа, което вероятно е „изхвърлило“ втората звезда от системата. След период на пътуване през пространството, продължил хиляди години, втората звезда също е достигнала края на живота си и е експлодирала.

Техническите данни потвърждават, че IC 443 (възраст 8 000–9 000 години) и G189.6+3.3 (възраст 20 000–110 000 години) са разположени на около 6 000 светлинни години от Земята. Проектирани върху небесната сфера, центровете на техните експлозии са отделени на разстояние от около 40 светлинни години. Ключово доказателство за тяхната връзка е наличието на светещ газов филамент между двата остатъка, който показва къде ударната вълна от по-стария взрив се е сблъскала с плътен междузвезден газ, взаимодействайки със същата молекулярна облачна система като IC 443.

Значението на находката се простира отвъд простото наблюдение на „звездни трупове“. IC 443 е известна като кандидат за PeVatron — мощен космически ускорител, способен да ускорява протони до енергии, близки до тези, нужни за „бягство“ от нашата галактика. Новите данни от „Ферми“ за първи път свързват гама-лъчението с ускорени протони в северната част на по-слабия остатък G189.6+3.3, което дава на учените рядка възможност да изследват как тези процеси протичат в сложна среда на взаимодействащи си ударни вълни.

Резултатите от това проучване бяха представени от Михаилидис в средата на юни 2026 г. по време на 248-ата среща на Американското астрономическо общество (AAS) в Пасадена, Калифорния. Компютърни симулации на един милион масивни бинарни системи подкрепят хипотезата, че именно такъв сценарий на взаимодействие е естествен резултат за близки двойни звезди, които обменят материя по време на своя жизнен цикъл.

Това откритие затваря „последната глава“ от историята на една звездна връзка, започнала преди милиони години. Астрономите планират публикуването на подробен научен труд в Nature Communications, който ще детайлизира как физическите и химическите свойства на двата остатъка потвърждават тяхната споделена съдба. „Вече можем да свържем сияещите останки на две масивни звезди с мощна двойка, която се е развивала заедно в продължение на хилядолетия“, коментира Елизабет Хейс, учен по проекта „Ферми“ в Центъра за космически полети „Годард“ на NASA.

Изображение: M. Michailidis et al.