Скокът на петрола вдига цените в България до 0,89%

По-скъп петрол и газ: кой плаща най-високата цена

Поскъпване на суровия нефт и природния газ с 10% може да повиши потребителските цени в България между 0,53% и 0,89% при пълно прехвърляне на разходите към крайните клиенти. Това показва икономически анализ на Любомир Дацов, изготвен по модел „разходи–продукция“ на база таблиците „Ресурси–Използване“ на НСИ за периода 2018–2022 (базова година 2022).

По-важното за домакинствата е, че по-реалистичната оценка за българския пазар се доближава до горната граница — близо 1%, а при по-силен ценови шок от 30% общото поскъпване за домакинствата достига 1,6%–2,7%.

Контекстът е ясен: горивата удрят директно през бензиностанциите, но по-голямата вълна идва по веригата — транспорт, производство и доставки, където скъпата енергия се „вгражда“ в цените на почти всичко.

Анализът разглежда два сценария за преноса на шока към цените. При Сценарий А поскъпват само суровият нефт и природният газ, а цените на местните горива се определят единствено от производствените разходи на рафинерията. При Сценарий B — определен като по-близък до реалността — цените на рафинираните нефтопродукти (местни и вносни) също нарастват с 10%, следвайки световните борсови котировки и т.нар. импортен паритет.

Когато цените на горивата на дребно следват световните пазари, прекият ефект върху разходите на домакинствата за горива и газ нараства над три пъти — от 0,12% при Сценарий А до 0,42% при Сценарий B. Косвеният ефект през останалите стоки и услуги добавя още 0,40%–0,47% към крайната инфлация, чрез по-високи разходи за транспорт, производство на храни и строителни материали.

Съпоставката на основните показатели при 10% скок на петрола показва различна уязвимост по икономически групи. Потребителските цени се покачват с 0,53% при Сценарий А и с 0,89% при Сценарий B, докато цените на инвестициите (бруто образуване на основен капитал) нарастват по-слабо — 0,28% и 0,34%. При правителственото потребление поскъпването е между 0,20% и 0,30%, тъй като делът на услугите и човешкия труд е по-голям.

Производителските цени в България се повишават с 0,64%–0,81%, но най-чувствителен се оказва износът: експортните цени скачат с 1,12%–1,48% заради значимия дял на горивата и химическите продукти във външната търговия.

Ценовият удар се концентрира най-силно в енергоемките отрасли. При 10% шок цените в производството на цимент, стъкло и други неметални минерални продукти, както и в химическата промишленост, нарастват с 3,1% — там природният газ е едновременно базово гориво и ключова суровина.

Транспортът също е сред най-засегнатите. При сухопътния транспорт оскъпяването достига 2,7%, а при водния и въздушния транспорт — около 1,9%. Електрическата и топлинната енергия поскъпват с около 1,7%.

Има и отрасли, където директната зависимост от петрола изглежда ниска, но косвеното поскъпване е значимо. При водоснабдяването и добива на въглища прекият ефект е под 0,3%, но общото поскъпване надхвърля 1,2% заради натрупани разходи от по-скъп ток и транспорт. По подобен механизъм храните поскъпват с 0,7%–0,8%, като увеличението се формира почти изцяло по косвен път — от производството до рафта.

За периода 2018–2022 при по-реалистичния Сценарий B ефектът върху потребителските цени остава относително стабилен: 0,91% (2018), 0,90% (2019), спад до 0,69% (2020), после 0,88% (2021) и 0,89% (2022). При Сценарий А стойностите са 0,63% (2018), 0,62% (2019), 0,45% (2020), 0,40% (2021) и 0,53% (2022), като спадът през 2021–2022 е свързан с рязка промяна в статистически отчетения дял на нефта и газа в разходите на рафинерията — от 81,4%, 77,2% и 80,2% (2018–2020) до 28,7% (2021) и 45,4% (2022).

Посочено е, че това вероятно отразява преминаване към схема на преработка на ишлеме, при която суровият нефт не е собственост на рафинерията. Въпреки това, когато крайните цени на горивата в България следват световните котировки, Сценарий B остава по-точен за реалния ефект върху домакинствата.

Методологията използва симетрична таблица „продукт по продукт“ по технологичен модел B на Евростат, като цената на суровия нефт и природния газ (в обща позиция 06) е зададена като външна световна величина, а останалите цени се променят пропорционално на производствените разходи.

Авторът подчертава и ключови условности: моделът измерва първичния ценови удар при пълно прехвърляне на разходите и непроменени печалби, без да включва вторични инфлационни спирали; обединяването на нефт и газ в една група може да промени резултатите при различни комбинации на поскъпване; фиксираните акцизи върху горивата могат да надценят прекия процентен удар за домакинствата; приемането на неизменни цени на други вносни стоки може леко да подцени реалната инфлация.

Заключението е практично: при линейния характер на модела, ако вместо 10% поскъпване на петрола има 30%, ценовият натиск върху българските потребители нараства трикратно и достига до 2,7% обща инфлация.