Шофьорите пазят колата с навици, които я износват
Кои „златни правила“ вече вредят на модерните автомобили
Много шофьори продължават да следват стари „златни правила“, с които вярват, че удължават живота на автомобила. При съвременните коли част от тези навици вече са ненужни, а понякога и откровено вредни за двигателя, трансмисията, спирачките и окачването. Това има значение, защото води до по-бързо износване и скъпи ремонти, въпреки добрите намерения.
Днешните автомобили разчитат на електронно управление и по-прецизни системи, което променя правилния подход при загряване, спиране, поддръжка на гуми и дори преминаване през неравности. Разликата е, че практики, създадени за по-стари конструкции, могат да натоварят излишно модерните компоненти.
Един от най-честите примери е оставянето на двигателя да работи на празен ход, за да „загрее“ няколко минути преди потегляне. Това е било разумно при по-старите автомобили, особено с карбуратори, които работят по-трудно на студено. При съвременните двигатели с електронно впръскване и усъвършенствано управление продължителната работа на място само хаби гориво и задържа двигателя под оптималната работна температура за по-дълго.
По-добрият подход е да запалите, да изчакате кратко, за да може маслото да циркулира, и да потеглите плавно. Важно е да избягвате рязко ускорение и високи обороти, докато двигателят не достигне нормална работна температура — така и трансмисията и останалите елементи на задвижването загряват постепенно по време на движение.
Друга грешка е напомпването на гумите до максималното допустимо налягане с идеята за по-дълъг живот и по-нисък разход. Пренапомпването обаче намалява контактната площ с пътя и може да влоши сцеплението, управлението и комфорта, както и да ускори неравномерното износване.
Правилното налягане е това, зададено от производителя на автомобила — обикновено е посочено на стикер от вътрешната страна на вратата на водача или в ръководството за употреба.
При стръмни спускания много водачи държат спирачния педал леко натиснат през цялото време, мислейки, че това е по-безопасно. Реалният ефект е натрупване на огромна топлина от постоянното триене, което може да доведе до прегряване и опасно отслабване на спирачното действие, както и до изкривяване на спирачните дискове и прекомерно износване на накладките.
Практичният подход е да преминете на по-ниска предавка и да използвате спирачното действие на двигателя за контрол на скоростта, а спирачките да прилагате периодично само при нужда.
При автомобили с ръчни предавки често се съкращава животът на съединителя без водачът да осъзнава. Държането на крак върху педала, дори без да се натиска, може да създаде постоянен натиск върху механизма и да доведе до преждевременно износване. Същото важи и за задържане на автомобила на наклон чрез съединителя вместо чрез ръчната спирачка — удобството идва с ненужно триене.
Препоръката е проста: използвайте ръчната спирачка при паркиране на наклон и дръжте крака далеч от педала на съединителя, когато не сменяте предавки. По сходна логика не е добра идея да държите ръката си върху лоста за скорости, когато не превключвате.
Оказва се проблемно и преминаването през т.нар. „легнали полицаи“ по диагонал, колело по колело. Макар че намаляването на скоростта е важно, минаването под ъгъл въвежда сериозни странични усукващи сили върху шасито, стабилизаторите и втулките на носачите — елементи, проектирани основно да поемат вертикални натоварвания.
Освен ако не управлявате много нисък спортен автомобил с минимален просвет, по-добрият вариант е да приближавате неравностите директно, с бавно и постоянно темпо, за да се разпределят силите равномерно между двете страни на окачването.
Накрая, често срещан навик е карането „до почти празен резервоар“ с идеята за изразходване на „старото“ гориво. Електрическите горивни помпи в резервоара обаче разчитат на горивото за охлаждане и смазване. Редовното каране с почти празен резервоар може да доведе до прегряване на помпата и засмукване на утайки от дъното, което ускорява повредата — ремонт, който обикновено е скъп.
