Под Капака: 10 автофакта, които движат индустрията – Второ издание

След като в първата част надникнахме под капака на едни от най-изненадващите автомобилни технологии, е време да продължим. Истината е, че много от системите, които днес приемаме за нещо напълно нормално, са се появили десетилетия по-рано – често като смели експерименти, понякога като решения, изпреварили времето си. Някои от тях са били революционни, други – почти забравени. Но всички са оставили следа в развитието на автомобилите.

Ето още 10 факта, които доказват, че под капака историята винаги е по-интересна, отколкото изглежда.

Под Капака – Второ издание

Факт №1: Българин от село Пушево, Великотърновско, има принос към дизайна на едни от най-разпознаваемите американски автомобили. Това е Илия Русинов, който през 60-те години започва работа в дизайнерските студиа на General Motors. В кариерата си той участва в проекти, свързани с модели като Pontiac Grand Prix, Pontiac Firebird, Oldsmobile Toronado и Chevrolet Camaro.

Периодът от 60-те до 80-те години е златна ера за американския автомобилен дизайн – агресивни линии, дълги предници и мускулест силует. Част от тази визия носи и български почерк. От малко търновско село до дизайнерските центрове в Детройт – това е история, която малцина знаят.

Факт №2: Българинът Георги Милушев, родом от Смолян, сам конструира уникален автомобил в двора си през края на 60-те години. След четири години работа той завършва РосВен — купе, кръстено на първите букви от имената на дъщерите му Росица и Венера. Каросерията е направена ръчно от японски ламарини, а шасито и двигателят са взети от съветски автомобили.

След като е завършен, РосВен е тестван в Института по транспорт и двигатели с вътрешно горене в София — 200 км на ден, в продължение на седмица, за да се проверят заварките и компонентите. Всичко минава успешно и автомобилът получава официална регистрация и документ за собственост с марка „РосВен“. С максимална скорост от 120 км/ч, колата е използвана в страната 7–8 години от самия конструктор и семейството му.

Факт №3: През 1912 г. едва 21-годишният българин Виктор Георгиев Витанов създава автомобил в Англия – най-старият известен случай на кола, проектирана и изработена от българин. Това е малък и лек cyclecar – едноместен или двуместен, с тегло до 350 кг и мощност около 3,5 к.с.

В конструкцията са използвани мотоциклетни компоненти от реномирани производители, а задвижването включва кожен съединител, ремъчна предавка и двустепенна скоростна кутия, като гумените ремъци изпълняват функцията на диференциал. Окачването е с четвърт елипсовидни ресори, а управлението става чрез волан. Въпреки минималните удобства и откритото купе, автомобилът развива 15–20 км/ч и успешно преодолява наклони.

Проектът на Виктор Витанов е оценен като впечатляващо постижение за времето си и показва, че българската инженерна мисъл вече през началото на 20-ти век е имала потенциал да се конкурира с европейските стандарти.

Факт №4: Българинът Румен Антонов, роден в София през 1944 г., променя автомобилната индустрия с изобретението на компактна и ефективна автоматична скоростна кутия с планетарни предавки. Неговата система е по-лека, по-икономична и надеждна в сравнение с тогавашните обемисти механизми и бързо привлича вниманието на големи световни производители като Honda, Suzuki, Toyota и Peugeot, които лицензират технологията и я внедряват в милиони автомобили.

Освен инженер, Антонов е и дизайнер – създава собствен автомобил, наречен „Румен“, който комбинира леки материали, собствен двигател и неговата патентована скоростна кутия. Идеята му доказва, че българската креативност и инженерна мисъл могат да оставят трайна следа на световната сцена, превръщайки се в пример за иновации и успех.

Факт №5: В България още през 60-те години на XX век се работи по първи опити за електрически автомобил. Проект, наречен „Пионер“, е разработван в Пловдив и използва електромотор с мощност около 6,3 киловата, който позволява скорост до 55 км/ч при тегло около 850 кг. В началото на 70-те години се правят усилия за усъвършенстван наследник – „ЕлМо 70“ – с по-мощен мотор и по-лека батерия, чиято технология е смятана за напредничава за времето си.

Все пак проектът не достига масово производство. Основната причина е, че батериите от тогавашната епоха са били твърде тежки, за да осигурят стабилно и дългосрочно движение на автомобила. Въпреки това тези ранни експерименти показват, че българските инженери още преди половин век са обмисляли електрическо задвижване и поставят основата за бъдещите електромобили.

Факт №6: През 70-те години българинът Христо Недев от Пловдив създава първото българско спортно купе тип GT, наречено „Икар“. Автомобилът е двувратен, с врати, които се вдигат нагоре, и каросерия от стъклопласт, изработена върху рамка и ходова част от Wartburg 353.

Прототипът е представен през 1972 г. на изложба в Пловдив и впечатлява с яркия си дизайн и нестандартни инженерни решения. В следващите години Недев прави и „Икар‑2“ с въздушна възглавница и първия български автомобил тип Формула „Естер“.

Неговите проекти доказват, че с талант и упоритост може да се създаде нещо уникално, дори при липса на сериозна подкрепа.

Факт №7: Фердинанд Порше – името зад легендарни спортни коли като Mercedes SSK и народния автомобил Volkswagen „Костенурка“ – има и интересна връзка с България. През 1907 г. младата българска държава награждава великия инженер с Офицерски кръст на „Българския народен орден за гражданска заслуга“ IV степен, лично подписан от княз Фердинанд.

Въпреки че архивите са оскъдни и голяма част от документите липсват, съхранените дипломатически материали потвърждават отличието. Няма точна информация защо е награден, но най-вероятно е било свързано с търговски и технически контакти между България и Daimler Motoren Gesellschaft, които осигурявали автомобили за страната.

Този факт показва как още в началото на XX век България се е стремяла да бъде в крак със световните технологии и да поддържа контакт с водещите иноватори в автомобилостроенето.



Бонус факт към Факт №7: Дори десетилетия след големите постижения на Фердинанд Порше, вдъхновение за иновации идва и от българи. През 1991 г. младият Мирослав Петков, едва на 17 години, изпраща свои идеи и скици за спортен прототип на Porsche – с нос, вдъхновен от болидите на Формула 1, и допълнително предно крило. Легендарният директор на спортния отдел на Porsche, инж. Норберт Сингер, дори отговаря на предложението, признавайки смелостта и въображението на младия българин.

Факт №8: Казанлък има важна роля в историята на българското автомобилостроене – още от 1926 година. Първоначално градът се подготвя за авиационно производство и се строи самолетна фабрика с помощта на чешката фирма „Аеро Прага“. Но тъй като държавата не разрешава износ на самолети, чехите пренасочват производството към автомобили.

В новата фабрика се сглобяват коли от вносни шасита и двигатели – „Шевролет“ и „Форд“, а каросерията и седалките се изработват на място, като се използват местни материали, например орехова дървесина за тапицерията. Производството продължава до 1930 година и така Казанлък се включва сред малкото български градове с автомобилно производство в началото на XX век.

Факт №9: Български автобуси са се произвеждали много преди известните „Чавдарчета“. През 1936 г. автомобилният търговец Димитър Илчев основава фабрика „Херкулес“ в село Аспарухово (днес квартал на Варна) и започва производство на автобусни каросерии върху шасита International.

Първите два автобуса – наречени „трамбуси“ заради формата си, са пуснати по линията Варна – Бургас през 1937 г. Те впечатляват с автоматично предно вратно отваряне, луксозен кожен салон с вентилатори и осветление, а някои модели имат и багажник на покрива. Освен пътнически, фабриката произвежда и товарни ремаркета за багаж и стоки.

Факт №10: Преди войните и масовите автомобили у нас, българската жандармерия вече е имала модерни коли – и то още през 30‑те години на XX век! За нуждите на службата в София и други градове са използвани автомобили „Dodge“, чиято каросерии са правени от братя Габровски в тяхната фабрика в Русе.

Компанията на братя Габровски, която първоначално произвежда луксозни автобусни и товарни каросерии, адаптира шаси „Dodge“ с удължена база и специални тела за нуждите на полиция и жандармерия. Тези автомобили не само служат за официални задачи, но и участват в официални паради и демонстрации – символ на модерността за своето време.

Това е второто издание на „Под Капака“. Всяка събота и неделя вечер ще събираме 10 факта, които показват накъде се движи автомобилният свят.

Кой от днешните факти Ви изненада най-много?

Автор на статията: Тодор Петров


Изображения: Chevrolet / Pontiac / Dodge / Ирак / РосВен / САМИ-М