Отправна точка: България през 2021

Онези, които се интересуват от тенденциите в световната индивидуална мобилност, вероятно наблюдават с интерес промените в потребителското поведение в резултат от пандемията: рискът от излагане на вируса кара много потребители да се отказват от обществения транспорт, обръщайки се към индивидуалния.

Последни проучвания показват, че в световен мащаб хората искат да притежават и използват превозно средство повече, отколкото преди появата на Covid-19. И докато клиентските нагласи могат да бъдат непостоянни, а проучванията – обект на различни по тежест отклонения, повторяемостта на констатацията през 2020-а подсказва, че трябва да се приемат сериозно.

Ако все повече хора искат да имат превозно средство, тогава да очакваме ли ускорено възстановяване на търсенето на нови (и употребявани) коли? Ако допуснем, че икономическите пандемични рани няма да са прекомерни, а с вируса ще трябва да се научим да живеем поне средносрочно, това не предполага ли ускоряване на търсенето? А какво би означавало за устойчивостта?

В последните години витаеше някакво усещане за неизбежност на дългосрочния спад в употребата на автомобили в градски условия. Да, пилеещият време и ресурси претоварен трафик е универсален негатив, водещ до допълнителни екологични и обществени разходи, а персоналната мобилност е с далеч по-ниска ефективност и устойчивост от споделената (в традиционната й форма на обществен транспорт). Логиката тук не се е променила, но изглежда се е променил потребителят – поне засега.       

Навлизаме ли в конфликт на интереси или нещо като колективна форма на когнитивен дисонанс?

Да, мнозина са наясно, че увеличената им склонност към шофиране е неоптимална заради изброените причини, те все пак са решени да използват личния транспорт, намалявайки риска от зараза.

В крайна сметка – ако приемем, че нормалността все пак ще започне да се връща – временната нужда от повече сигурност, предлагана от личната мобилност, вероятно ще бъде преодоляна от постоянната потребност за справяне с устойчивостта, като тя печели дългосрочно.

Междувременно ситуацията би могла да роди и друга последица: ако приемем, че потребителите засега са решили да пътуват по по-малко ефективния способ, то политиците може би биха могли да насърчат това да се прави по най-чистия начин?

България

     Връщайки се на наша територия, да не пропусна, че вътрешната ни проблематика няма нищо общо с отвлечените философски теми на мобилността, върху които умуват по света; тук, както безчет пъти е ставало дума, кахърите са несравнимо по-примитивни и се въртят около различните превъплъщения на бедността и липсата на качества за управление на обществените ни системи, сред които е и транспортната.