Nissan R390 GT1: Японската легенда, която стигна подиума в Льо Ман

Nissan R390 GT1 остава една от най-амбициозните състезателни програми в историята на японската марка. Създаден специално за атаката на легендарното състезание „24 часа на Льо Ман“, автомобилът дебютира през 1997 г. с впечатляваща скорост, но и с болезнени проблеми с надеждността. Само година по-късно инженерите успяват да превърнат проекта в истински претендент, а третото място през 1998 г. остава едно от най-големите постижения на Nissan в световния моторспорт.

През средата на 90-те години японските производители вече се радват на сериозни успехи във Формула 1, но триумфът на 24 часа на Льо Ман 1991 с Mazda 787B остава единствената обща победа за японски автомобил в Льо Ман. Именно затова Nissan решава да разработи напълно нов автомобил за категорията LM-GT1, способен да се противопостави на европейските производители. Разработката е поверена на британската компания Tom Walkinshaw Racing, където работят инженери като Ian Callum и Tony Southgate. За да бъде спестено време, автомобилът използва модифициран монокок от Jaguar XJR-15, а под карбоновата каросерия е монтиран 3,5-литров V8 битурбо двигател VRH35L със секвенциална шестстепенна скоростна кутия Xtrac. При тегло от едва 1098 кг R390 GT1 се превръща в изключително конкурентна машина още от първите тестове.

Едно от най-интересните изисквания на правилника за LM-GT1 е наличието на пътна версия. Вместо да произвежда серия автомобили, Nissan изгражда само един легален за движение екземпляр. Огромното задно крило е премахнато, интериорът получава кожени седалки и облицовки, мощността е намалена до 550 к.с., а максималната скорост е електронно ограничена до 270 км/ч. Въпреки тези промени автомобилът остава почти състезателна машина с клиренс от едва 90 мм и височина само 1,09 метра.

Първото участие в Льо Ман през 1997 г. показва, че скоростта не е достатъчна. И трите автомобила страдат от сериозни проблеми с прегряване на трансмисията още в началото на състезанието. Два отпадат, а третият успява да стигне финала едва след две смени на скоростната кутия, завършвайки на 12-о място. Вместо да прекрати проекта, Nissan решава да инвестира в неговото усъвършенстване.

За сезон 1998 инженерите преработват охлаждането на трансмисията и спирачките, променят въздухозаборниците, изместват задното крило и удължават задната част на автомобила с 13 сантиметра. Допълнително помощ оказва и Williams Grand Prix Engineering, която предоставя система за тракшън контрол. Усилията се отплащат – и четирите стартирали автомобила финишират, а екипажът на №32 с Kazuyoshi Hoshino, Masahiko Kageyama и Aguri Suzuki печели третото място зад Porsche 911 GT1-98. Останалите Nissan-и завършват пети, шести и десети, изпреварвайки сериозни съперници като Toyota и McLaren.

След промяната на правилата през 1999 г. кариерата на R390 GT1 приключва. Седемте състезателни автомобила и единственият оригинален пътен екземпляр остават част от музейната колекция на Nissan. По-късно бившият пилот Érik Comas купува един от състезателните автомобили и го преобразува в легален за движение по обществените пътища, като запазва около 95% от оригиналните компоненти. Днес именно тази машина е единственият реално използваем Nissan R390 GT1 на пътя.

Макар никога да не печели „24 часа на Льо Ман“, Nissan R390 GT1 остава символ на смелата японска инженерна мисъл. Подиумът през 1998 г., надеждният финал на четири автомобила и уникалната комбинация между британско инженерство и японска технология превръщат модела в една от най-уважаваните състезателни легенди на своето време.

Изображение: Nissan R390 GT1