NASA тества нов двигател, който може да ускори пътя до Марс

NASA направи сериозна крачка към бъдещите дълбококосмически мисии с успешен тест на нов тип електрически двигател, работещ с литиев пар. Това не е просто лабораторен експеримент — става дума за технология, която потенциално може да съкрати времето за пътуване до Марс и отвъд.

Ключовото постижение е, че прототипът на магнитоплазмодинамичен (MPD) двигател е работил при мощност от 120 киловата — най-високото ниво, достигано от електрическа космическа тяга в САЩ. Това поставя нова отправна точка за развитие на системи, които разчитат не на кратък мощен тласък, а на постоянна тяга във времето.

За да разбереш защо това е важно, трябва да се върнем към основите. Класическите ракети използват химическо гориво, което дава огромна тяга за кратко време — идеално за изстрелване от Земята. Електрическите двигатели обаче работят по различен начин: те осигуряват по-слаба, но постоянна тяга, която с времето може да ускори космическия апарат до много по-високи скорости, използвайки значително по-малко пропелант.

Добър пример е мисията Psyche, изстреляна през 2023 г., която използва ксенонови йонни двигатели. Те позволяват на апарата постепенно да достигне скорости от близо 200 000 км/ч по пътя към астероид на стотици милиони километри от Земята. Новият MPD двигател обаче обещава още по-голям скок напред.

Разликата идва от използването на литиев пар вместо ксенон. В MPD системата този пар се йонизира (превръща се в плазма) и след това се ускорява чрез магнитно поле, създавайки тяга. Този подход позволява работа при много по-висока мощност, което е критично за бъдещи пилотирани мисии.

Тестовете са проведени в Jet Propulsion Laboratory, където двигателят е преминал през пет успешни „запалвания“. По време на изпитанията температурите са достигнали над 2800°C, а компонентите са издържали натоварването — ключов фактор за бъдеща надеждност.

Следващата цел е още по-амбициозна: увеличаване на мощността до 500 киловата и дори 1 мегават на двигател. За реална мисия до Марс ще са нужни между 2 и 4 мегавата обща мощност и работа в продължение на десетки хиляди часове — нещо, което изисква сериозно развитие, но вече изглежда постижимо.

Технологията е част от по-голяма визия — така наречената ядрена електрическа тяга, при която подобни двигатели се комбинират с ядрен източник на енергия. Това може да се окаже ключът към по-бързи и ефективни мисии с хора до Марс, както и към изследване на по-далечни части от Слънчевата система.

С други думи — това не е просто още един тест, а сигнал, че следващото поколение космически пътувания вече се оформя.

Изображение: NASA