Най-редкият мускулест автомобил от 60-те с фабрично турбо

Oldsmobile често е възприемана като по-консервативна и дори „старомодна“ марка, но историята ѝ крие сериозни инженерни експерименти и смели решения. Един от най-интересните и днес почти забравени примери е Oldsmobile Jetfire – първият серийно произвеждан автомобил в света с фабрично монтиран турбокомпресор. Моделът се появява в началото на 60-те години и остава на пазара само два моделни сезона, което автоматично го превръща в рядка и ценна колекционерска находка.

Jetfire е базиран на Oldsmobile F-85 Cutlass – първият компактен модел на марката, представен за моделната 1961 година. Автомобилът е с самоносеща каросерия, решение нетипично за американските коли от онова време, и се предлага изключително с осемцилиндров двигател, докато много конкуренти разчитат и на шестцилиндрови версии. Само година по-късно Oldsmobile прави още по-дръзка крачка, като представя турбо версията Jetfire, с което изпреварва дори Chevrolet Corvair Monza и си осигурява място в автомобилната история.

Произвеждан между 1962 и 1963 година, Oldsmobile Jetfire е сглобен в общо 9607 екземпляра. Каросерията е двуврат хардтоп без средна колонка, със задно задвижване, а стартовата цена от 3408 долара за онези години днес се равнява на приблизително 35 500 долара след корекция с инфлацията. Визуално моделът се отличава от стандартния F-85 Cutlass с допълнителни хромирани акценти, характерни „пера“ върху капака и контрастни странични ленти по дължината на купето.

Под капака работи 3,5-литров V8 двигател с обозначение Turbo-Rocket, развиващ 215 конски сили при 4600 оборота в минута – впечатляващо постижение за епохата и ранен пример за философията „една конска сила на кубичен инч“. Моторът е базиран на алуминиевия Oldsmobile Rockette и използва турбокомпресор Garrett, комбиниран с карбуратор. Най-необичайната част от системата обаче е т.нар. Turbo-Rocket Fluid – смес от дестилирана вода и метилов алкохол, която се впръсква във всмукателния тракт с цел охлаждане на сместа и ограничаване на детонациите при натоварване.

По днешните стандарти динамиката не звучи впечатляващо, но в началото на 60-те Jetfire се е възприемал като бърз автомобил. С маса около 1360 килограма ускорението от 0 до 96 км/ч отнема 9,2 секунди, а класическата четвърт миля се изминава за 16,8 секунди. Максималната скорост достига 177 км/ч, като с 4-степенната механична трансмисия моделът е давал значително по-спортно усещане спрямо повечето автомобили от Детройт по това време. Като алтернатива се предлага и 3-степенен автоматик Roto Hydra-Matic.

Интериорът е ориентиран към спортното изживяване, с индивидуални предни седалки и централна конзола, върху която е разположен комбиниран манометър и вакуумметър, помагащ на водача да следи работата на турбокомпресора. Любопитно е, че тахометър липсва, но стандартното оборудване включва AM радио – типично за американските автомобили от онзи период.

Истинските проблеми на Jetfire не идват от липсата на скорост, а от надеждността. Двигателят е чувствителен към детонации, а системата с Turbo-Rocket Fluid изисква редовно доливане, което много собственици пренебрегват. Това води до оплаквания, технически проблеми и дори случаи, в които турбокомпресорът е демонтиран и заменен с обикновен четирикамерен карбуратор. Критиките към мекото окачване и не особено прецизното управление допълнително охлаждат ентусиазма на купувачите и след само две моделни години Oldsmobile прекратява производството.

Днес Oldsmobile Jetfire се разглежда като движещо се парче автомобилна история – ранен експеримент с турботехнологии и символ на смелостта на американската индустрия от началото на 60-те. Продажби в платформи като Bring a Trailer показват цени между 27 500 и 30 750 долара, докато оценките на Hagerty варират от около 15 000 долара за проект до 47 000 долара за напълно реставриран екземпляр в отлично състояние.

Вие бихте ли притежавали Oldsmobile Jetfire като рядък колекционерски автомобил, въпреки сложната му техника, или за Вас надеждността е по-важна от историческата стойност?