КНСБ отчете 55% скок на дизела за година

Нехранителните разходи растат по-бързо и натискат бюджетите

Цените на горивата и услугите в България поскъпват по-силно от храните, показват данни, представени от Виолета Иванова – ръководител на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИО) към КНСБ. Най-осезаемият удар идва от автомобилните горива и природния газ, което пряко вдига разходите за транспорт и отопление.

По данни на КНСБ към края на септември поскъпването на най-необходимите нехранителни стоки и услуги е 7,2% на годишна база, докато храните са нагоре с 5,3%. Година по-рано картината е била обърната – нехранителните стоки са поскъпвали с 6,1%, а храните със 7%.

Контекстът е важен, защото горивата и енергията се пренасят в почти всеки разход – от придвижването до цената на стоки и услуги. Именно затова ускорението при дизела, бензина и газа води до по-широк натиск върху домакинствата и бизнеса.

Най-голямото увеличение сред нехранителните стоки е при горивата за автомобили. Цените на дизела са нараснали с 55,3% за година, а на бензина – с 33,9%. КНСБ посочва, че поскъпването на горивата в България е по-голямо от това в повечето държави от ЕС: средно за ЕС дизелът е нагоре с 40,1%, а бензинът – с 27,3%.

Като основно обяснение се посочва, че горивата в България са сред най-евтините в ЕС и при еднакво увеличение „в центове“ процентният ръст у нас излиза по-висок.

Освен горивата за автомобили, сериозен натиск идва и от природния газ. До септември той е поскъпнал с 18,7% спрямо същия месец на предходната година, а през октомври и ноември има допълнителни увеличения. От 1 ноември цената на газа нараства с 32,5%, а през ноември горивото е 87,5% по-скъпо спрямо началото на годината. Като причина е посочена продължаваща криза с доставките на горива от Близкия Изток.

КНСБ предупреждава, че по-скъпият газ ще доведе до голям ръст на сметките за отопление на домакинствата, които разчитат на това гориво. Синдикатът отбелязва и вторичен ефект – бизнесът ще калкулира по-високите цени в крайните си продукти, което може да генерира нов инфлационен натиск. Според Виолета Иванова малки предприятия са изложени на риск от фалит.

Данни на Световната банка и Министерството на енергетиката показват, че около 28% от населението е засегнато от енергийна бедност – над 1,8 млн. души. 19% от домакинствата не успяват да поддържат жилищата си достатъчно топли – дял, който поставя България сред страните с най-високи стойности в ЕС при средно 8,8% за съюза.

За отоплителния сезон 2026/2027 г. предвидените бюджетни средства за помощи за отопление са 321,95 млн. евро, като очакванията са да бъдат подкрепени около 350 хил. човека и семейства. КНСБ подчертава, че не всички нуждаещи се ще бъдат обхванати.

При електроенергията за домакинствата е отчетено поскъпване от 3,5% за година, а при парното – 5,3%. Изводът на КНСБ е, че независимо от източника на отопление, разходите за поддържане на топлината в дома тази зима ще бъдат значително по-високи.

Натискът не спира до енергията и транспорта. КНСБ отчита ръст на цените в основни групи услуги. В здравеопазването увеличението е 4,8% за година, като лекарските услуги са поскъпнали с 9,5%. При личната хигиена ръстът е 8,6%, а бръснаро-фризьорските услуги са нагоре с 11,5%; конкретно мъжкото подстригване – с 16,2%. Образованието и стоките и услугите, свързани със свободното време, са поскъпнали с 3,8%, а ученическите пособия – с 7,7%.

По линия на храните КНСБ посочва примери за по-високо поскъпване в България спрямо средното за ЕС при отделни групи: хлябът е нагоре с 1,5% за година при 0,4% средно за ЕС; риба и морски дарове – 7,1% при 3,5%; зеленчуци – 7,4% при 4,7%; безалкохолни – 4,6% при 2,1%; готвена храна – 2% при 0,6%.

КНСБ отбелязва, че общият ръст на цените на храните в България е 1,6% за година, но това се обяснява с по-силното им поскъпване през предходната година. Средно за ЕС повишението на цените на храните е 0,6%, като в редица държави има поевтиняване.

По данни към края на септември инфлацията по потребителската кошница на ЕС е 5,6%, което поставя България на трето място в съюза след Литва и Румъния. С данните към края на октомври България е на второ място с 6%, като пред нея е Латвия с 6,1%. КНСБ посочва, че цените в България вече са 91% от средното ниво за ЕС, докато доходите са 68% от средното.

По изчисления на КНСБ необходимият нетен месечен доход за издръжка на живеещ сам и работещ човек е 842 евро, а за тричленно семейство (двама родители и дете до 14 години) – 1516 евро. Необходимият доход за издръжка е нараснал с 6,4% за година. За да се достигне нетен доход 842 евро, е нужна брутна заплата 1085 евро; за двама родители с едно дете са необходими общо 1954 евро брутни заплати.

КНСБ отчита, че 1,545 млн. работещи (или 57,7% от осигурените) са с осигурителен доход под необходимия за издръжка на живеещ сам човек. От работещите, които получават до минималната заплата, са 527 хил. – близо 20% от всички работещи; от тях 223 хил. са на пълно работно време.

По отношение на политиките за доходите КНСБ настоява за поне 10% увеличение на заплатите с бюджета за 2027 г., тъй като при заложени 5% няма да се покрие повишението на разходите за издръжка и ще се намали покупателната способност. Синдикатът настоява и за преразглеждане на компенсациите за бизнеса заради цените на електроенергията, като обръща внимание на забавяне на изплащанията над година.

КНСБ не подкрепя и предложението за данък 7% върху ваучерите за храна. Отбелязано е предложение сумата, която фирмите могат да дават като ваучери, да се увеличи от 200 лв. на 200 евро на човек месечно, като данък да има за ваучерите над 102 евро. По темата за минималната заплата е посочено, че е по-добре да се прилага старата формула – 50% от средната заплата (което би било 692 евро), но е отбелязано, че решението минималната заплата да бъде 660 евро вече е обнародвано в „Държавен вестник“.