Класическият Plymouth Fury от 1970 г.: Уникален „Франкенщайн“ с голям 440 V8 блок под капака

Светът на класическите американски автомобили е пълен с изненади, но малко машини могат да се сравнят по характер и индивидуалност с една специална модификация на Plymouth Fury. Един рядък екземпляр от 1970 година в изпълнение кабриолет е преминал през серия от емблематични за епохата „day-two“ доработки – популярни силови и визуални промени, правени малко след закупуването на чисто нов автомобил. Днес тази машина не е стерилна музейна реставрация, а страстен личен проект, който гордо носи прякора „Франкенщайн“ заради уникалния си сбор от автентични части и мощна механика.

В исторически план името Fury заема важно място в легендарното портфолио на Mopar, въпреки че моделите от края на 60-те и началото на 70-те години често остават в сянката на по-популярните B-body събратя. Представен първоначално през 1956 г. като подсерия на Belvedere и превърнал се в самостоятелна линия от 1959 г., Fury се превръща в икона, останала на поточната линия до 1989 година. За разлика от други именити модели на концерна, Fury никога не получава култовия двигател Hemi, тъй като той бил запазен за по-компактните представители на марката от средния клас.

Конкретният кабриолет от 1970 г. е изключително рядка находка още от поточната линия. В годината на своето производство Plymouth продава над 250 000 екземпляра от серията Fury, но едва 1 952 от тях са двуврати кабриолети – цифра, която се равнява на под 1% от общия обем. С оглед на времето и факта, че откритите автомобили традиционно оцеляват много по-трудно, днес на пътя са останали шепа такива машини. Фабрично този екземпляр е излязъл с по-скромния 318-кубиков (5,2-литров) V8 двигател и 3-степенна ръчна трансмисия на кормилната колона – конфигурация, която собственикът решава кардинално да промени.

Най-съществената промяна се крие именно под дългия капак, където оригинален мотор е отстъпил мястото си на респектиращ 440-кубиков (7,2-литров) V8 двигател, комбиниран с надеждната автоматична трансмисия TorqueFlite. Макар че автомобилът е силно персонализиран, тази механична комбинация е напълно издържана в духа на епохата, което го прави не случайна смесица от части, а истински брутален класически крайцер. Вътре в купето фабричната пейка е заменена с удобни спортни седалки (bucket seats) и афтърмаркет централна конзола, които допълват усещането за класически масълкар.

Визуалната трансформация на автомобила е също толкова интригуваща, допринасяща за прозвището „Франкенщайн“. Сегашният цвят на каросерията е дълбок металик Deep Burnt Orange Poly, който макар да не е фабричният за този конкретен сериен номер (оригинално колата е била в зеленикаво-златист оттенък, вероятно Citron Gold Poly), е напълно автентичен за моделната 1970 година. Предната решетка също носи своята история – тя е заимствана от по-късния модел Sport Fury от 1971 г. Въпреки че първоначално собственикът имал намерение да я смени, с времето тя му допаднала и останала като част от чара на автомобила, заедно с емблемите Sport Fury и накрайниците за четворен ауспух.

Въпреки че не представлява перфектна „капсула на времето“, тази Fury привлича погледите навсякъде, където се появи, защото разказва истинска история за автомобилна страст и претворяване. Личният проект доказва, че класиката не е задължително да бъде скучно държана в климатизиран гараж – понякога най-ценни са онези автомобили, които носят душа, мощ и отразяват личния почерк на своя създател през десетилетията.

Изображение: Plymouth